Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

— Познавам дъщеря ти — изсъска тя в телефона и се протегна към нощното шкафче. Разрови в горното чекмедже и намери сребърните антични шивашки ножици, наследени от баба й, които никога не използваше.

— Б-Блеър… — заекна Оуен.

— Майната ти — Блеър затвори телефона и го хвърли на леглото. После хвана един кичур коса и започна да реже с ножиците.

Довиждане, Одри Хепбърн, здравей, Миа Фароу, в Бебето на Розмари !

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Най-безболезненият начин да кажеш „довиждане“

Тъжно, но вярно е, че денят на Свети Валентин изисква много от връзките — неща, с които не всички могат да се справят. Какво правите, когато и двамата знаете, че всичко е свършено и искате да се отървете, да можете да ползвате кредитните си карти само за вас и за никого другиго? Ако съдя по моя богат опит с безболезнените раздели, колкото по-малко говорите, толкова по-добре. Не се карайте. Един жест казва повече. Едно излизане с тайфата, вместо двамата насаме. Нежна целувка по бузата. Едно помахване с ръка. И да не сте посмели да връщате подаръци. Те са ваши! Запазете ги.

Нещо, което не сте успели да разберете за мен

Истинска съм. Това означава, че имам рожден ден. Следващият понеделник ставам на осемнадесет, ще правя купон и сте поканени всички. Знам какво си мислите, точно в понеделник . Но наистина, имате ли други планове за понеделник вечер? Да си напишете домашното по латински? Да си направите маска на лицето? Освен това, седмицата после ще отлети , обещавам ви.

Кога ? Понеделник, от девет часа вечерта до разсъмване.

Къде ? В „Гном“. Не се притеснявайте, ако никога не сте го чували. Никой не го е чувал. Това е нов клуб на „Бонд Стрийт“, който чества своето откриване с моето тържество. Не е ли мило?

Какво да донесете ? Вас самите, най-добрите си приятели и, разбира се, подарък!

Наблюдения

Б отсъства от училище за втори пореден ден. Д чака във фоайето на хотел „Плаза“ и изглежда нервен в елегантния си нов костюм на „Агнес Б“. С е в ателието на „Ле Бест“ и пробва страхотна жълта рокля на слънчогледи за снимките. Дж обикаля часове наред в парка на 79-та улица с обиколния автобус. А свири на китара във влака на връщане от „Скарсдейл“, където се криеше с дни. Н тича в Сентръл Парк — здравословният живот зарежда човека с енергия!

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Целунах момиче (аз също съм момиче), но това не означаваше нищо. Всъщност харесвам едно момче. Какво да кажа на това момиче, за да не я обидя, защото тя ми е приятелка?

Двойна беда

О: Скъпа, Двойна беда.

Никога не съм била привърженичка на теорията, че като целунеш някого, обещаваш да не целуваш никого другиго. Целувката е за развлечение. Защо трябва да се ограничаваме само с един обект? Номерът е да кажеш на човека, с когото се целуваш, че няма да се жените. Между другото, най-добре е да го кажеш, преди да се целувате , а не след това.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Затворена съм в един рехабилитационен център и имам право да влизам в интернет, но нямам достъп до някои адреси и не мога да изпратя съобщение на това момче, в което се влюбих и което толкова много ми липсва. Той дори ми изпрати рози! За щастие мога да отворя твоя сайт и да кажа на всички, че съм влюбена. Може би като изляза оттук, можем да пием по нещо заедно и да го отпразнуваме. Аз черпя.

Рехабилитационното момиче

О: Скъпо момиче.

Вместо да пием нещо, когато излезеш, трябва да си направиш твоя страница. Или да напишеш книга. Просто предложение.

Интригантката

Не забравяй моя купон — поискай да те включат!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

В сряда след училище Дан стоеше във фоайето на хотел „Плаза“, играеше си с яката на новия си черен костюм „Агнес Б“ и стискаше малката червена книжка с кожена подвързия, която Мистъри му беше подарила за Свети Валентин. Само един път преди това беше влизал в „Плаза“ — двамата с Ванеса бяха в Сентръл Парк, снимаха филм за едни кънкьори на лед и Ванеса трябваше да отиде до тоалетната. Дори и в изискания си нов костюм не изглеждаше на място в тази помпозна среда.

Трябваше да свиква. В края на краищата щеше да става известен автор, да пие редовно чай с агента си в скъпи хотели.