Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Сиромах човек в стъклен замък , се оформи в главата му началото на поема.

— Даниел! — Дан чу Ръсти Клайн да го вика от другата страна на залата. Този път червената й перука беше на две големи опашки от двете страни на главата й и огромната й висока фигура беше облечена в странна японска роба тип гейша на малки бели цветчета и обута във високи черни кожени ботуши — все едно не беше достатъчно висока. Мистъри стоеше до нея като изгладнял призрак, с дрипаво наметало в сливов цвят и износени кафяви кожени ботуши. Гръдната й кост стърчеше от хилавото тяло като самолетно крило и устните й бяха така напукани, че изглеждаха бели.

Скелетът на принцесата се превръща в прах .

— Здравейте — Дан поздрави небрежно, все едно че редовно висеше в „Плаза“ след училище… Сребърната гравитационна химикалка на Мистъри се опираше в гърдите му под бялата риза на „Агнес Б“. — Благодаря за подаръците.

Ръста го притисна в една голяма мечешка прегръдка, задуши го с отвратителния си парфюм с мирис на развалена риба и нацапа бузата му с оранжево-розово червило.

— Скъпи, толкова много се забавлявахме с Мистъри да ти купуваме подаръци! Трябваше да си наложим да спрем.

Мистъри прокара език през пожълтелите си зъби.

— Пиехме мартини и анализирахме Кафка като две стари професорки — каза с пиянски глас. Имаше вид, все едно не беше спала от седмици. Премигна със сивите си сънливи очи. — Сега, когато си тук, мога да ям. Повишаваш ми апетита.

Костите положени върху крилата на една нощна пеперуда зашити с паяжини .

— Оттук — закиска се Ръсти, без да обръща внимание на странното произношение на Мистъри. Тя ги упъти през огромното преддверие към една голяма зала за чай, изпълнена с позлатени огледала, дрънчащи чаши и прекалено напарфюмирани госпожи с току-що фризирани коси. Кръглата маса с бяла покривка беше подредена със сребърни чаши за чай и триъгълен сребърен поднос, пълен с прясно изпечени кифлички, бурканчета домашен конфитюр и малки сандвичи с обелени краставички. На масата имаше две наполовина изпити чаши с мартини, готови за пресушаване.

— Направихме малко тържество, за да отпразнуваме дебюта на Мистъри — обясни Ръсти ведро. Тя седна и вдигна чашата си с останалото мартини.

Кралицата на поезията прави съблазнителен опит.

Дан седна до нея и сложи червената кожена книжка на масата.

— Какъв дебют?

Ръсти си взе една кифличка с къпини, намаза я с масло и я пъхна цялата в розово-оранжевата си уста, където тя изчезна мигновено.

— Браво. Донесъл си бележника си. Записваш ли си всичко? Не забравяй, нищо не е без значение! — тя намигна на Мистъри. — Кой знае? Може всичко да завърши с книга!

Мистъри се захили и погледна Дан.

— Завърших новелата си — каза дрезгаво.

Къщата гори! Къщата гори!

Дан прокара палеца си по върховете на вилицата, докато възприемаше информацията. За по-малко от седмица Мистъри е написала цяла новела, а той само една глупава поема за Свети Валентин, посветена на Ванеса. Дори не смееше да прочете отговора на Ванеса, след като й изпрати поемата — беше ужасна.

— Мислех, че едва сега я започваш — каза той и се почувства предаден.

— Така е, но в неделя вечер се въодушевих, набрах скорост и не можех да спра, докато не свърших. Тази сутрин изпратих всичко на Ръсти по мейла, точно когато чистеха улиците. Прочете го вече и казва, че съм следващата Вирджиния Улф!

— Мислех, че си следващата Силвия Плат — каза Дан мрачно.

Нощната пеперуда се нахвърля на краденото месо.

Мистъри повдигна слабите си рамене и сипа пълна лъжица захар в мартинито си. Разбърка го замислено, взе чашата с две ръце и отпи.

— Както и да е, нека говорим за теб , Дани, скъпи — Ръсти извика. — О, по дяволите — тя извади от чантата си модерния розов телефон, натисна няколко бутона и го задържа на ухото си. — Скъпи мои, изчакайте, трябва да си чуя съобщенията.

Дан чакаше и наблюдаваше Мистъри, която сложи толкова много лъжици захар в мартинито си, че заприлича на каша. Не беше обърнал внимание досега, но изкривените й изядени нокти бяха също толкова жълти, колкото и зъбите.

Ръсти хвърли телефона си по средата на масата.

— Трябва да напишеш дневник — каза на Дан, взе си още една кифличка и я разряза наполовина. — Дневникът на един млад поет . Страхотно е! — извика тя. — Ти си следващият Рилке!

Кралицата на клоуните вади розов заек от косата си.

Дан посегна за гравитационната химикалка. Искаше да запише нещо в бележника си за жълтите нокти на Мистъри — за това колко изненадан е, че не го отвращават — възбуждаха го .