Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Скъпа моя госпожо Роуз, може ли нашата малка дъщеря да бъде така прекрасна и чудесна като теб и така безнадеждно щастлива като мен, какъвто ме правиш всеки ден, прекаран с теб. — Твоят любящ съпруг, господин Роуз , гласеше картичката на букета от бели и червени рози.

Все едно само една картичка не беше достатъчна, за да накара Блеър да изповръща червата си, ами трябваше да бъде атакувана от три еднакво отвратителни послания. Хвърли палтото си на пода и излетя до най-близката баня, за да повърне още един път.

— Мамо! — извика тя и избърса устата си с една хавлия за гости с буквата Р на нея.

— Блеър? — обади се майка й. Елинор Уолдорф влезе бавно в хола с розов вълнен костюм на Шанел, свободен в кръста, за да улесни растежа на петмесечното бъдещо бебе. Изрусената й коса беше прибрана на опашка и носеше бели пантофи от заешка кожа. В ръката си държеше мобилния телефон. Както повечето обитатели на Горен Ийст Сайд и Елинор прекарваше времето си или на обяд, или на фризьор, или на телефона.

— Какво правиш вкъщи? — попита дъщеря си. — Болна ли си?

Блеър притисна стомаха си и избегна погледа й.

— Видях бележката от Сайръс — каза тя. — Момиче ли ще бъде?

Майка й я погледна трескаво, сините й очи блестяха в екстаз.

— Не е ли прекрасно? — разплака се тя. — Сутринта го научих. Тя затропа с кожените пантофки към Блеър и я прегърна. — Сайръс винаги е искал момиче. А сега, когато идваш вкъщи след училище, ще можеш да си играеш с твоята малка сестричка!

Блеър се намръщи и стомахът й се присви отново при споменаването на думата училище.

— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Елинор. — Но спалните не достигат и ще превърнем твоята в детска стая. И без това с Арън скоро ще тръгнете на училище. Нямаш нищо против, нали, скъпа?

Блеър зяпна майка си. Не беше искала доведен брат, доведен баща и още по-малко доведена сестра, особено такава, която завзема стаята й .

— Отивам да си легна — отговори тихо.

— Ще кажа на Мъртъл да ти занесе малко бульон — извика след нея майка й.

Блеър тръшна вратата на стаята си, хвърли се на леглото и зарови глава в меките възглавници от гъши пух. Кити Минки — сивата руска котка скочи на гърба й и заби нокти в черно-белия й пуловер „Феър Айл“.

— Помогни ми — изхленчи Блеър жално на котката. Само ако можеше да остане в леглото до края на август, после да отлети с хеликоптер до новата стая в „Йейл“ и да пропусне всички несполучливи епизоди на филма за нейния живот — епизоди, които се нуждаеха от поправка.

По навик натисна копчето за плейбек на телефонния секретар и затвори очи, докато слушаше.

„Здравей, Блеър, аз съм, Оуен. Оуен Уелс. Извинявай, че не се обадих по-рано. Какво стана? Събудих се и вече те нямаше. Както и да е, честит Свети Валентин, съкровище. Обади ми се, когато можеш. Чао, чао.“

„Здравей, Блеър. Пак е Оуен. Получи ли цветята ми? Надявам се, че ти харесват. Обади ми се, когато можеш. Благодаря ти. Чао.“

„Здравей, Блеър. Знам, че го казвам в последния момент, но искаш ли да вечеряме заедно? Оуен е, между другото. Плановете вкъщи пропаднаха и нямам какво да правя. Тъй че, какво ще кажеш за довечера в «Le Cirque», съкровище? Обади ми се.“

„Здравей, Блеър. Запазих маса в «Le Cirque»…“. Блеър изрита телефонния секретар от нощната масичка и кабелът му се откачи. Хич не я интересуваше, че Оуен има най-сексапилния глас и целува най-добре в цял Ню Йорк. Не искаше повече да играе на Одри и Кари — не и когато Кари беше такъв лъжлив измамник, негодник и неудачен баща . Хич не я беше грижа дали нямаше да разкаже в „Йейл“, че е абсолютна откачалка, която нямаше да се задържи повече от две седмици там. По дяволите Оуен и по дяволите „Йейл“.

Грабна мобилния телефон и набра номера на Оуен. Беше й дал само един номер — сигурно защото беше единственият сигурен телефон, на който можеше да отговори.

— Блеър? — Оуен вдигна веднага при първото позвъняване. — Къде беше? Цял ден се мъча да се свържа с теб!

— В училище — изстреля Блеър. — Знам, че е минало много време, откакто си ходил там, но това е мястото, където те учат на разни неща през седмицата. Сега съм вкъщи само защото не се чувствам добре.

— О, значи няма да вечеряме заедно?

Гласът на Оуен вече не звучеше толкова секси, след като знаеше какъв нещастник беше. Блеър отиде към вратата на гардероба и погледна косата си в голямото огледало. Може би нямаше да отнеме много време, докато порасне отново. Или да я подстриже още? Тя повдигна косата си над челото, за да види как ще изглежда с още по-късо късо.