Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Джени затвори очи, прекалено ужасена, за да ги отвори. Ако тайният й обожател можеше да я види сега, никога повече нямаше да й изпрати любовни писма. Автобусът подскочи още веднъж, докато наближаваше парка и гърдите й подскочиха безмилостно — сякаш вече не й беше достатъчно.

— Хвани се — някой й подаде ръка.

— Майната ти — измърмори Джени напълно унизена. Отблъсна встрани ръката и се изправи на крака. Една руса глава стоеше над нея. Високо. Хубав нос. Лешникови очи с руси мигли. Беше той — момчето от „Бенделс“!

— Добре ли си? — попита. — Има едно свободно място отзад. Защо не седнеш? — той взе ръката й и я поведе назад през тълпата.

Джени седна на твърдата ниска седалка и погледна към момчето с туптящо сърце. Изглеждаше на шестнадесет и беше перфектен, просто перфектен.

— Ти ли си Л? — попита тя без дъх.

Той се усмихна засрамено. Единият му преден зъб беше леко нащърбен. Бе изключително красив.

— Да, идва от Лео — отговори той.

Лео. Разбира се.

— Аз съм Дженифър! — Джени направо викаше, толкова беше развълнувана.

— Дженифър — повтори Лео, все едно че беше най-красивото и уникално име, което някога беше чувал.

Елиз подаде глава през многобройната тълпа в часа пик и погледна Джени със сините си очи.

— Ей, извинявай, че те бутнах. Добре ли си?

Лео се усмихна с очарователната си нащърбена усмивка, сякаш искаше да каже, че приятелите на Джени са и негови приятели. Инстинктът на Джени й казваше да изгони Елиз и да остане с Лео на спокойствие. Но не искаше Лео да си помисли, че е тотална кучка. Мъжът до нея стана и Джени потупа седалката.

— Седни тук.

Елиз пусна дръжката и се намести на седалката.

— Здравей — каза тя и погледна към Лео. Ритна Джени по крака, когато го разпозна. — Здравей.

— Елиз, това е Лео. Лео, това е Елиз — запозна ги вежливо Джени. Автобусът спря рязко и Лео се облегна на рамото й, за да запази равновесие. О, Господи. Той ме докосна! Докосна ме !

Джени почувства погледа на Елиз, която се опитваше да разбере какво става.

— И ти ли учиш в „Констънс Билард“? — Лео попита Елиз.

Елиз кимна напълно объркана. Изведнъж на Джени й дожаля. Сложи ръка върху рамото й и се усмихна на Лео.

— Тя е най-добрата ми приятелка.

Елиз се изхили и отпусна глава на рамото й.

— Мисля, че намери шапката си — прошепна тихо.

— Да — ухили се Джени, облекчена, че Елиз беше достатъчно умна, за да не задава повече въпроси. Когато останат сами, щеше да й обясни всичко, както правят най-добрите приятелки. Тя погледна перфектните черти, перфектното лице на Лео и остана без дъх от поредната му нащърбена и ослепителна усмивка.

— Знаех си, че не може да се казваш Ланс.

— Радвам се, че успя да го направиш — каза Кен Могул в сряда следобед, когато Ванеса го придружи в „Чипис“, новото кафене в Уилямсбърг в долната част на улицата, на която живееше. Той подбутна към нея димящата чаша с капучино.

— Поръчах и за двамата. Надявам се нямаш нищо против.

Ванеса седна с черното си палто и хвана чашата с две ръце, присвивайки устни, докато духаше горещото мляко.

— Благодаря, че ме уреди на модното шоу — каза тя. — Супер беше — тя премигна. — Мразеше начина, по който звучеше, когато говореше с Кен Могул. Като някоя безмозъчна глупачка.

Кен повдигна широките слънчеви очила „Персол“ върху късата си червена коса и се облегна на масата, готов да говори за бизнес.

— Искам да дойдеш с мене в Кан тази пролет. Ще те запозная и с други блестящи независими режисьори. Можем да работим заедно. Искам да прекъснеш училище за една или две години и да направим няколко филма. Ще бъде вълшебно, чувствам го.

По уредбата звучеше Ения. Ванеса разкопча и закопча палтото си. Мразеше Ения.

— Започнах да работя по нов проект в Южна Америка — продължи Кен Могул. — Започва с морски чайки, които хранят малките си с месото на разложени риби, и после преминава към горилите, които изоставят децата си. След това ще заснема улиците в Рио, където децата проституират срещу дрога. Още не съм започнал снимките, но си мислех, че можеш да идеш там, да се сприятелиш с децата и да запишеш историите им. Знаеш ли португалски?

Ванеса поклати глава. Подиграваше ли се с нея?

— Испански?

Тя поклати отново глава.

— Няма значение. Ще намерим преводач или деца, които говорят английски. Всичките ти разходи ще бъдат поети от продукция „Дюк“. Помниш ли Дюк от купона „Повече от голи“?