Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

— Ако нямаш нищо против, бих искала да се разкараш от стаята ми.

— Тъкмо си тръгвах — отговори Арън. — Обаждала ли си се скоро на Серена?

Блеър поклати глава.

— Защо?

— Просто питам — Арън вдигна рамене объркано. От петък вечер се събираше с приятелите си в „Скарсдейл“ и не беше виждал или говорил със Серена след шоуто „Ле Бест“. Извади от задния си джоб тънък пакет билкови цигари и го метна на леглото й.

— Опитай тези — посъветва я. — Сто процента натурални са и миришат много по-хубаво от лайната за масово производство.

Блеър изрита пакета на земята.

— Приятна разходка.

Арън затвори вратата плътно зад себе си и излезе навън с Муки. Влезе в парка на 72-ра улица и пое по пътя, който водеше към малък дървен мост над един поток, вливащ се в езерото. Муки спираше от време на време, за да рине енергично в снега с кафеникавобелите си лапи, сякаш търсеше някоя своя кучешка играчка, забравена от миналото лято. После се отказваше и продължаваше да ходи.

Една ниска блондинка с тъмни слънчеви очила и синя шапка „Янкис“ изтича покрай него с тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН върху червения си велурен екип за бягане — същата тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН, която Серена носеше на шоуто „Ле Бест“. На Арън му се стори, че блондинката беше актрисата Рене Цвингдингер, или както там й беше името, но не беше напълно сигурен. Струваше му се доста забавно известни актриси и модели да носят тениски с неговото име, при положение че той беше просто едно момче, което излизаше с едно хубаво момиче, с което май вече не бяха заедно.

Дървеният мост се появи и Арън забеляза, че беше пълно с хора и оборудване, някакъв вид екип. Доближи се още малко и в ледената вода забеляза малък надуваем сал с един мъж, който регулираше обектива на камерата си.

Арън остави Муки да преследва катеричките под дървото и започна да наблюдава сцената. Хората от моста се разпръснаха и той видя едно момиче с гънка жълта рокля на слънчогледи и сини сандали. Русата й коса се вееше от ледения вятър. Беше Серена, разбира се. Нямаше как да я сбъркаш.

Муки хукна в снега към Серена, виеше от радост и размахваше малката си четинеста опашка.

— Муки, спри! — извика Арън. Всички на моста, включително Серена се обърнаха да погледнат.

— Муки! — изписка Серена, навеждайки се да целуне кучето по мокрия нос, докато се въртеше доволно между краката й. — Как си, красавецо?

Арън се запъти към моста с ръце пъхнати навътре в джобовете на зелените си войнишки панталони.

— Съжалявам — промърмори на екипа от гримьори и стилисти.

— Няма нищо — каза Серена и се изправи. Отдели се от антуража си и целуна Арън леко по бузата. Жълтата й рокля беше изрисувана с шарени сини птички и червилото й миришеше на диня. — Тъкмо снимаме реклама на парфюм. Можеш да гледаш, ако искаш.

Арън остана с ръце в джобовете. Имаше милион неща, които Серена можеше да каже, за да го накара да се чувства виновен: че се е скрил в „Скарсдейл“ и не й се обаждаше, но Серена беше над тези неща. Тя наистина беше прекрасна, а това беше една от причините, поради които трябваше да я остави. Прекалено много усилие изискваше да бъдеш с някого с такова ниво.

— Не ми позволявай да те задържа — каза Арън. Той отвори кутията си с билкови цигари и й предложи една. Тя си взе и я задържа в начервените си устни, докато й поднесе огънче. — О, благодаря за розите.

Серена издиша сладкия пушек в студения въздух.

— Така и не си направихме татуировки.

Арън се усмихна нежно.

— Може би е за добро.

В ъгъла на дясното й око се заформи една перфектна сълза и се олюля на ръба на долния й клепач.

— Хайде да действаме — извика фотографът от надуваемия сал.

Серена се обърна да му махне, жълтата й рокля се завъртя около коленете й и русата й коса се разпиля. В този момент сълзата падна на красивата и буза — перфектна илюстрация на всяка човешка емоция, която „Ле Бест“ искаше да отрази в новата си реклама за парфюм. Трябваше да заличат цигарата от ръката на Серена и настръхналата й кожа по ръцете и краката, но нямате представа колко е лесно това.

След като изгледа „Великият Гетсби“ два пъти едно след друго, Блеър изключи телевизора и взе телефона. Имаше нужда да говори с някого, да каже на света, че е жива — въпреки всичко. Проблемът беше, че не искаше да говори с никой от хората, които познаваше, включително с живеещия във Франция хомосексуален баща, на когото винаги разчиташе да я развесели. Ако можеше да има някой друг, някой нов и различен, който…