Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Скъпа? — чу се гласът на масажистката, която се беше навела над нея. — Защо изведнъж така се вцепени? Отпусни се.

Спенсър се насили да отпусне мускулите си. От тонколоните се носеше шумът на плискащи се океански вълни и крясък на чайки. Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Не трябва да реагира прибързано. Може би А. искаше точно това.

След масажа и маските Спенсър се почувства отпусната, мека и сияеща. Майка й я чакаше във „Фийст“, пиеше минерална вода с лимон и четеше последния брой на списание „Магистрала“.

— Прекрасно беше — каза Спенсър, като се настани на стола срещу нея. — Страшно много ти благодаря.

— За мен беше удоволствие — отвърна госпожа Хейстингс, разгъна салфетката си и я разстла внимателно върху скута си. — Бих направила всичко, за да ти помогна да се отпуснеш след преживяното.

Двете потънаха в мълчание. Спенсър гледаше ръчно изработената керамична чиния на масата пред нея. Майка й прокара пръст по ръба на чашата си. След като цели шестнайсет години Спенсър беше играла втора цигулка в семейството, сега тя нямаше представа какво да каже на майка си. Дори не можеше да си спомни последния път, когато двете бяха оставали насаме.

Госпожа Хейстингс въздъхна и погледна разсеяно към дъбовия бар в ъгъла. Двама клиенти седяха на бар столчетата пред чашите си с мартини и шардоне.

— Никак не исках нещата между нас да поемат в такава посока — каза тя, сякаш четеше мислите на Спенсър. — Наистина не знам как се получи така.

„Заради Мелиса се получи“ — помисли си Спенсър. Но само сви рамене и започна да потропва с пръсти в ритъма на „На Елизе“, една от последните мелодии, които беше научила на уроците по пиано.

— Притисках те твърде много да учиш, а това те отдалечи от мен — проплака майка й, снижавайки глас, докато четири жени, които носеха килимчета за йога и чанти на „Тори Бърч“, последваха сервитьорката към сепарето в дъното. — С Мелиса беше по-лесно. В нейния випуск нямаше много добри ученици. — Тя млъкна и отпи от водата си. — Но при теб… е, твоят клас е по-различен. Виждах, че си доволна от второто си място. Но исках да бъдеш лидер, а не последовател.

Пулсът на Спенсър се ускори, разговорът с Мелиса отново изникна в съзнанието й. Мама не беше точно най-голямата почитателка на Али , беше казала Мелиса.

— Да не би да имаш предвид… Алисън? — попита тя.

Госпожа Хейстингс отново отпи от чашата си.

— Тя е един от примерите, да. Алисън определено обичаше да бъде в центъра на вниманието.

Спенсър подбра внимателно думите си.

— А според теб… е трябвало да бъда аз ?

Госпожа Хейстингс сви устни.

— Е, мисля, че можеше да се наложиш повече. Като онзи път, когато приеха Алисън в отбора по хокей, а не теб. Ти просто го… прие . По принцип си борбена личност. И определено заслужаваше това място.

В ресторанта изведнъж замириса на пържени сладки картофки. Трима сервитьори излязоха в колонка от кухнята, носейки парче торта за една достолепна посивяваща дама, която седеше на няколко маси от тях. После й изпяха „Честит рожден ден“. Спенсър прокара ръка по врата си, който бе леко по-изпотен. От години очакваше някой да каже на висок глас всичко това за Али, а сега се почувства виновна и дори леко се отдръпна. Беше ли права Мелиса? Наистина ли майка й не харесваше Али? Усещането беше все едно критикуваха нея. Та нали Али беше нейната най-добра приятелка, а госпожа Хейстингс винаги харесваше всички приятелки на Мелиса.

— Както и да е — продължи майка й, след като сервитьорите прекратиха серенадата, и сплете дългите си пръсти. — Притесних се, че вече си се примирила, че си втората най-добра в класа и започнах да те притискам още повече. Сега съзнавам, че съм се грижела повече за собствените си чувства, отколкото за твоите. — Тя прибра кичур бледоруса коса зад ухото си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Спенсър и се вкопчи в ръба на масата.

Госпожа Хейстингс впери поглед в голямата репродукция на „Ceci n’est pas une pipe“ 7 7 Ceci n’est pas une pipe (фр.) — Това не е лула. — Б.пр. на Рене Маргит, заемаща цялата една стена на заведението.

— Не знам, Спенс. Може би не си заслужава да го разчепкваме точно сега. Това е нещо, за което не съм казвала дори на сестра ти.

Край тях мина една сервитьорка, понесла табла със салати „Уолдорф“ и фокача. През прозореца се виждаха жени, които бутаха детски колички „Макларън“, разговаряха и се смееха. Спенсър се наведе напред, устата й беше пресъхнала като папирус. Значи наистина имаше тайна, точно както каза А. Спенсър се надяваше, че няма нищо общо с Али.