Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Тя изпука кокалчетата на пръстите си, оглеждайки останалите отделения. Ако в следващите десет секунди някоя крава измучи, всичко ще бъде наред, помисли си тя , уповавайки се отново на играта на суеверия, която си беше измислила за подобни напрегнати ситуации. После преброи до десет наум. Не последва нито едно измучаване, въпреки че се чу звук, който подозрително напомняше пръдня.

— Кхм.

Емили подскочи. Люси се бе изправила зад нея и я гледаше втренчено.

— Доила ли си някога крава? — попита тя.

— Ъ-ъ-ъ… — Емили се зачуди какво да отговори. — Ами, не. Там, откъдето идвам, всеки има специфични задължения. В моите не влиза доенето на крави.

Люси я изгледа така, сякаш никога не беше чувала нещо подобно.

— Докато си тук, ще трябва да го правиш. Не е трудно, просто дърпаш и стискаш.

— Ами, добре — заекна Емили и се обърна към кравата. Вимето се разлюля. Тя докосна едната цицка; беше грапава и пълна. Когато стисна, млякото шурна към кофата. Цветът му беше странно пепеляв, въобще не приличаше на млякото, което майка й купуваше от магазина.

— Много добре — каза Люси, застанала до нея. На лицето й беше изписано странно изражение. — А между другото, защо говориш на английски?

Очите на Емили се насълзиха от острата миризма на сено. Че амишите не говореха ли на английски? Предишната вечер прочете всички статии за тях в уикипедия, като се опитваше да запамети колкото се може повече информация — как така не беше намерила нищо за това? Защо А. не й беше споменал нищо?

— Във вашата общност не говорите ли пенсилвански холандски? — попита озадачено Люси.

Емили нервно нагласи вълнената си шапка. Пръстите й миришеха на сурово мляко.

— Амиии… не. Ние сме доста прогресивни.

Люси изумено поклати глава.

— Леле. Каква си късметлийка. Трябва да си разменим местата. Ти ще останеш тук, а аз ще ида там.

Емили се засмя нервно и леко се отпусна. Може би Люси не беше чак толкова лоша. Може би амишката общност не беше чак толкова зле — тук поне беше спокойно, без излишни драми. Но в същото време сърцето й се сви от разочарование. Изглежда Али не се криеше на това място; защо тогава А. я беше изпратил тук? За да я направи на глупачка? Да я разсее за малко? Да я прати за зелен хайвер?

Сякаш за да го потвърди, една от големите холщайнски крави измуча силно и изсипа купчинка пресни фъшкии на покрития със сено под. Емили стисна зъби. В случая беше по-подходящо да се каже за зелено сено.

Щом Спенсър влезе във фоайето на спа салон „Фермата“, устните й се разтеглиха в усмивка. Залата миришеше на мед, а бълбукащите звуци, които издаваше фонтанчето в ъгъла, действаха успокояващо и облекчаващо.

— Записала съм ти дълбоко тъканен масаж с масло от моркови и кислородна маска за лицето — каза майка й и извади портмонето си. — След това съм направила резервации за обяд във „Фийст“.

— Оха! — възкликна Спенсър. Госпожа Хейстингс и Мелиса редовно обядваха заедно в бистрото „Фийст“, което се намираше на две крачки оттук.

Майка й я стисна леко за рамото и ароматът на нейния „Шанел №5“ леко погъделичка носа на Спенсър. Козметичката й показа гардеробчето, където можеше да остави дрехите си и да се преоблече в роба и меки чехлички. Преди да се усети, тя вече лежеше на една масажна маса и се разтапяше от удоволствие.

Спенсър не се беше чувствала толкова близка с родителите си от доста дълго време. Предишната вечер беше гледала „Кръстника“ заедно с баща си, който рецитираше наизуст всяка реплика, а по-късно двете с майка й започнаха да обсъждат подготовката за годишнината на Роузуудския ловен клуб, която щеше да се отпразнува след два месеца. Освен това тази сутрин провери оценките си в сайта на училището и видя, че на последния тест по икономика има отличен. Не можеше да не сподели добрите новини с Андрю — все пак той я беше подготвил за това — и той веднага й отговори с есемес, че никога не се е съмнявал в нея. Освен това я попита дали иска да го придружи на бала за Свети Валентин след няколко седмици. Спенсър веднага прие.

Въпреки всичко не можеше да спре да мисли за разговора си с Мелиса, както и за съобщението на А., че някой неин близък прикрива нещо. Не можеше да повярва, че майка й е накарала Мелиса да обвини Иън за убийството на Али. Сестра й сигурно не беше изтълкувала правилно загрижеността й. Колкото до А… е, Спенсър със сигурност не вярваше на каквото и да е, казано от него.