Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Ариа се наведе напред, очите на приятелката й я привличаха. Гърлото й пресъхна. Това беше флаерът, в който я обявяваха за изчезнала, същата снимка, която се появи по кутиите с мляко и в местните обяви. „ИЗЧЕЗНАЛА — пишеше с големи печатни букви. — АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС. СИНИ ОЧИ, РУСА КОСА, ВИСОЧИНА 1.52 М, ТЕГЛО 41 КГ. ЗАБЕЛЯЗАНА ЗА ПОСЛЕДНО НА 20 ЮНИ“. Ариа не го беше виждала от години. Тя трескаво огледа всеки сантиметър от флаера, дори го обърна отзад, опитвайки се да разбере защо е тук — и кой го е сложил. Но не откри нищо.

По-късно същия ден Емили стоеше пред една боядисана в черно и бяло дървена къща в Ланкастър, Пенсилвания. Вместо кола в алеята имаше една черна двуколка с гигантски колела и червен триъгълен знак „БАВНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ на задницата. Тя поправи маншетите на сивата памучна рокля, която й беше дал А., и нагласи бялата вълнена шапка на главата си. До нея се виждаше една надписана на ръка табела „ФЕРМА ЗУУК“.

Емили прехапа устни. Луда работа . Няколко часа по-рано беше казала на родителите си, че отива на младежка екскурзия до Бостън. След което се качи в автобуса за Ланкастър и се преоблече с роклята, шапчицата и обувките в малката химическа тоалетна в задната част на автобуса. Изпрати по един есемес на приятелките си, че до петък ще бъде в Бостън — ако им беше казала истината, те щяха да си помислят, че е полудяла. И за всеки случай изключи мобилния си телефон, за да не могат родителите й да включат джипиеса и да открият, че вместо в Бостън се намира в Ланкастър и се преструва на амиш.

През целия си живот Емили бе изпитвала любопитство към амишите, но не знаеше нищо за истинския им живот. Доколкото разбираше, те просто искаха да бъдат оставени на мира. Не обичаха туристите да ги снимат, не обичаха външни хора да навлизат в тяхна територия, а неколцината амиши, които Емили познаваше, нямаха никакво чувство за хумор и бяха доста неприветливи хора. Но защо А. я изпращаше в комуната им? Люси Зуук познаваше ли Али? Да не би случайно Али да е избягала от Роузууд и да е станала амиш? Това й се струваше невъзможно, но все пак в душата й запърха надежда. Възможно ли е Люси да е… Али?

С всяка изминала минута Емили откриваше все повече причини защо — и как — Али може да е все още жива. В деня след изчезването й госпожа Дилорентис беше извикала приятелките у дома си и ги беше попитала дали е възможно Али да е избягала. Емили бе отхвърлила предположението, но истината беше, че двете с Али често разговаряха за това да напуснат завинаги Роузууд. Бяха си правили всякакви планове — как ще отидат на летището и ще се качат на първия самолет, който отлита нанякъде. Ще вземат високоскоростния влак до Калифорния и ще си намерят съквартиранти в Лос Анджелис. Емили не можеше да си представи защо Али ще поиска да напусне Роузууд; тя винаги тайно се беше надявала причината за това да е, че Али иска Емили само за себе си.

Тогава, през лятото между шести и седми клас, Али изчезна от лицето на земята за две седмици. Всеки път, когато Емили звънеше на мобилния й телефон, тя биваше прехвърлена на гласова поща. Всеки път, когато се обадеше в дома на Али, попадаше на телефонен секретар. Но въпреки това семейство Дилорентис си бяха вкъщи — когато веднъж Емили мина с колелото си покрай къщата им, тя видя господин Дилорентис да мие колата си отпред, а майката на Али да плеви градината. Тя реши, че Али й е сърдита, въпреки че не можеше да разбере защо. Не можеше да говори за това и с другите си приятелки. Спенсър и Хана бяха на почивка със семействата си, а Ариа беше на арт-лагер във Филаделфия.

Две седмици по-късно Али изведнъж се появи.

— Къде беше ? — поиска да знае Емили.

— Избягах! — изчурулика Али. Когато Емили не отвърна нищо, тя се засмя. — Шегувам се. Ходих в Поконос с леля Джиада. Там мобилните телефони нямат обхват.

Емили отново погледна към табелата. Колкото и да не се доверяваше на инструкциите на А. — все пак той ги беше подвел да си мислят, че Уайлдън и Джейсън са убили Али, при положение, че тя все още беше жива — едно кратичко изречение не й излизаше от главата: Какво би направила, за да я намериш ? Тя би направила всичко, разбира се.

Емили си пое дълбоко дъх и се изкачи по стълбите към входната врата. Въпреки че навън беше ужасен студ, на простора висяха няколко ризи, които изглеждаха полузамръзнали. От комина се виеше дим, а в задния двор поскръцваше една голяма вятърна мелница. В студения въздух се усещаше миризмата на току-що опечен хляб.