Сара Шепард: Мис Съвършенство

Някога случвало ли ви се е приятел да се обърне срещу вас? Да се преобрази напълно от човека, когото сте познавали, в някой… друг? Не става въпрос за гаджето от детската градина, който е пораснал и е станал глупав и грозен, и пъпчасал, нито пък за приятелката от летния лагер, с която вече просто нямате какво да си кажете, когато ви идва на гости през коледната ваканция, нито дори за момичето от вашата тайфа, което внезапно ви напуска и става готик или пък решава да се запише в скаутска организация. Не. Говоря за най-доверената ви приятелка. Момичето, за което знаете всичко. Която знае всичко за вас. Един ден тя се обръща и пред очите ви застава една съвсем различна личност.

Такива неща се случват. Това се случи и в Роузууд.

— Ариа, внимавай да не ти остане лицето такова. — Спенсър Хейстингс свали обвивката на една портокалова близалка и я пъхна в устата си. Тя говореше за изкривената физиономия и събрани очи на най-добрата й приятелка Ариа Монтгомъри, която се опитваше да настрои фокуса на своята камера „Сони“.

— Звучиш точно като мама, Спенс — Емили Фийлдс се засмя, като опъна тениската си, на която беше нарисувано пиленце с ококорени очички, под което се мъдреше надпис „Сладурче плюс вода! Неочаквано добра комбинация!“ Приятелките й и бяха забранили да носи шантавите си плувни тениски. „Смотла плюс загубенячка! Неочаквано добра комбинация!“ — се пошегува Алисън Дилорентис, щом Емили се появи с нея.

— И твоята майка ли говори по този начин? — попита Хана Мерин, като хвърли настрана пръчицата на зелената си близалка. Тя винаги изяждаше всичко по-бързо от останалите.

— Лицето ти ще остане такова — повтори тя, кривейки физиономията си.

Алисън огледа Хана от главата до петите и се изхили.

— Твоята майка би трябвало да те предупреди, че задникът ти ще си остане такъв. Лицето на Хана повехна, докато тя придърпваше надолу розовата си тениска на бели райета — беше я взела назаем от Али и тя непрекъснато се подвиваше нагоре, като оголваше бялото й коремче. Алисън перна Хана по пищяла с джапанката си.

— Шегувам се, де!

Беше петък вечер през месец май, малко преди завършването на седми клас, и най-добрите приятелки Алисън, Хана, Спенсър, Ариа и Емили се бяха събрали в богато украсената дневна на семейния дом на Спенсър, заедно с кутия близалки, грамадна бутилка ванилова кола и мобилните им телефони, разпилени по масата в хола. Преди един месец Али беше дошла на училище с чисто нов флип телефон на LG и след училище момичетата хукнаха да си купят същите. Всички имаха розови кожени калъфчета, също като Алиното — е, всички без Ариа, чийто калъф бе изплетен от розов мохер. Сама си го беше направила.

Ариа размести лостчето на камерата напред-назад, за да провери фотоувеличението.

— Лицето ми няма да остане такова. Просто съм се концентрирала върху снимката. Тя ще остане за следващите поколения. Когато станем известни.

— Е, всички знаем, че поне аз ще стана известна — Алисън опна рамене и изви главата си настрана, разкривайки лебедовата си шия.

— Защо пък точно ти ще станеш известна? — предизвика я Спенсър, като думите й прозвучаха доста по-злобно, отколкото най-вероятно бе възнамерявала.

— Ще имам мое собствено телевизионно шоу. Ще бъда една по-умна и по-сладка Парис Хилтън.

Спенсър изсумтя. Но Емили сви своите бледи устни, размишлявайки над думите й, а Хана кимна с глава, сякаш наистина вярваше в това. Такава си беше Али. Тя нямаше да остане задълго тук, в Роузууд, Пенсилвания. Естествено, Роузууд бе очарователен в много отношения — всичките му жители приличаха на ходещи модели от списанието „Таун енд кънтри“ — но те просто знаеха, че Али е създадена за велики дела.

Преди година и половина тя ги бе измъкнала от забвението, за да станат нейни най-добри приятелки. Редом с Али те се бяха превърнали в Момичетата на „Роузууд дей“, частното училище, в което всички учеха. Една седмица оставаше до завършването на седми клас, а те разполагаха с цялата власт да определят кой е готин и кой не е, да правят най-добрите купони, да получават най-добрите места в занималнята, да се кандидатират за училищния съвет и да печелят поразяващо количество гласове. Е, това последното се отнасяше само за Спенсър. Като изключим някои подробности — както и случайното ослепяване на Джена Кавана, за което те избягваха да си мислят — животът им се бе превърнал от сносен в съвършен.