Сара Шепард - Мис Съвършенство

Точно в този момент вратата на кабинета се отвори и навън подаде глава една дребничка русокоса женица с жълто-кафяви рамки на очилата, черна туника и черен панталон.

— Спенсър? — каза жената. — Аз съм доктор Евънс. Моля, заповядай.

Спенсър влезе в кабинета на доктор Евънс, който бе оскъдно обзаведен и светъл — за щастие нямаше нищо общо с чакалнята. В него имаше един голям черен кожен диван и сив велурен стол. На голямото бюро бяха подредени телефон, една купчинка папки, хромирана настолна лампа и едно от онези преспапиета с формата на птичка, които господин Крафт, учителят й по науки за Земята, толкова много харесваше. Доктор Евънс се настани във велурения стол и с жест посочи дивана на Спенсър.

— И така — каза доктор Евънс, след като и двете се настаниха удобно. — Чувала съм много неща за теб.

Спенсър сбърчи нос и погледна към чакалнята.

— От Мелиса, предполагам?

— От майка ти. — Доктор Евънс отвори тетрадка с червени корици. — Тя ми каза, че в живота ти е имало големи вълнения, особено напоследък.

Спенсър фокусира погледа си върху масата, която се намираше до дивана. На нея имаше купичка с бонбони, кутия с хартиени кърпички — разбира се и една от онези логически игри с кабарчета, в които ги набождаш на една дъска и прескачаш през едно, докато не остане само едно кабарче. Имаше една такава в работния кабинет в дома на семейство Дилорентис; двете с Али я бяха разгадали заедно, което означаваше, че са гениални.

— Мисля, че се справям добре — каза тя. — Не смятам да се самоубивам.

— Близка твоя приятелка е умряла. Както и един съсед. Сигурно ти е трудно.

Спенсър отпусна главата си на облегалката на дивана и погледна към тавана. Заради неравната си мазилка той изглеждаше така, все едно има акне. Може би имаше нужда да поговори с някого — защото нямаше как да разкаже на семейството си за Али, Тоби, или пък за ужасяващите съобщения, които получаваше от злия преследвач, известен просто като А. А и старите и приятелки — те бяха започнали да я избягват от момента, в който призна, че Тоби през цялото време е знаел, че те са ослепили доведената му сестра Джена — тайна, която тя бе пазила от тях цели три дълги години.

Но от самоубийството на Тоби бяха минали три седмици, а работниците бяха изкопали тялото на Али преди повече от месец. Спенсър се справяше добре с всичко, най-вече защото А. беше изчезнал. Тя не беше получавала нови съобщения след бала „Кума Лиса“, най-голямото събиране с благотворителна цел в Роузууд. В началото мълчанието на А. изнервяше Спенсър — може би това бе затишие пред буря, — но с течение на времето тя започна да се успокоява. Спря да забива лакираните си нокти във възглавничките на дланите си. Отново започна да заспива на загасена нощна лампа. Получи шест плюс на последния си тест по математика и шест на есето върху Платоновата „Република“. Скъсването с Рен — който я бе зарязал заради Мелиса, която от своя страна пък заряза него — вече не я тормозеше толкова много и семейството й се бе върнало към ежедневното безгрижие. Дори присъствието на Мелиса — тя бе останала в семейния дом, докато малка армия строители ремонтираше къщата й във Филаделфия — бе до известна степен поносимо.

Може би бе настъпил краят на кошмара.

Спенсър размърда пръстите си във високите до коленете светлобежови ботуши от ярешка кожа. Беше много съмнително, че ще разкаже на доктор Евънс за А., дори и да се почувства достатъчно комфортно в нейно присъствие. Защо да повдига въпроса за А., след като А. бе изчезнал?

— Трудно е, но пък Алисън изчезна преди доста години. Животът ми продължи — каза най-накрая тя. Може би доктор Евънс щеше да осъзнае, че Спенсър няма намерение да говори, и щеше да прекрати сеанса по-рано.

Психиатърката записа нещо в тетрадката си. Спенсър се зачуди какво ли е то.

— Освен това разбрах, че двете със сестра ти сте имали проблеми заради едно момче.

Спенсър настръхна. Тя можеше да си представи какво е представлявала изопачената версия на Мелиса за проблема с Рен — разказът й сигурно е включвал Спенсър, която облизва сметаната от голия корем на Рен, докато сестра й безпомощно ги наблюдава през прозореца.

— Не беше кой знае какво — промърмори тя.

Доктор Евънс отпусна рамене и я погледна по същия „не можеш да ме излъжеш“ начин, както правеше майка й.

— Той първо е бил приятел на сестра ти, нали? А ти си се срещала с него зад гърба й?

Спенсър стисна зъби.

— Вижте, знам, че не съм постъпила правилно, ясно ли е? Нямам нужда от още една лекция.