Сара Шепард - Мис Съвършенство

Ариа отново погледна към телефона на Али, който лежеше на декоративната възглавничка до ръката й. Какво ли криеше от тях? Какво ли беше намислила?

Понякога не ви ли се иска просто да я убиете? Въпросът на Спенсър витаеше из съзнанието на Ариа, докато Иън продължаваше да говори. Дълбоко в себе си тя знаеше, че всички се чувстват по този начин. Може би просто щеше да е по-добре Али да… изчезне, вместо просто да ги забрави.

— И Хънтър каза, че получил невероятен приток на адреналина, когато скочил — завърши Иън. — Усещането било по-велико от всичко. Дори от секса.

— Иън — извика предупредително Мелиса.

— Това звучи невероятно. — Спенсър погледна към Али, която седеше от другата страна на Иън. — Нали?

— Да. — Али изглеждаше като замаяна, все едно е в транс. — Невероятно.

Останалата част от седмицата премина като сън — последните изпити, планирането на партитата по случай завършването, още срещи и още повече напрежение. И тогава, в онази вечер на последния ден от седми клас, Али изчезна. Просто ей така. В единия миг бе там, в следващия я нямаше.

Полицията претърси целия Роузууд за следи. Разпитаха четирите момичета поотделно, интересуваха се дали Али се е държала странно напоследък, или пък дали се е случило нещо необичайно. Те размишляваха дълго и усилено. Нощта, в която тя изчезна, бе доста странна — Али ги беше хипнотизирала и беше избягала от хамбара, след като се бе скарала със Спенсър заради щорите, и после просто не се беше върнала повече. Но дали са имали други странни нощи? Те си помислиха за вечерта, когато се бяха опитали да прочетат съобщенията на Али, но скоро я отхвърлиха — след като Иън и Мелиса си тръгнаха, настроението на Али веднага се оправи. Направиха си конкурс по танци и си поиграха с караоке машината на Хана. Загадката със съобщенията на Али бе забравена. След това ченгетата ги попитаха дали някой близък на Али би искал да я нарани. Хана, Ариа и Емили веднага се сетиха за едно и също нещо: Понякога не ви ли се иска просто да я убиете — се беше озъбила Спенсър. Но не. Тя просто се беше пошегувала. Нали?

— Никой не е искал да нарани Али — каза Емили, като прогони тревогите от съзнанието си.

— Абсолютно никой — отговори и Ариа по време на нейния разпит, като отмести погледа си от якото ченге, което седеше до нея, към вратата на стаята.

— Мисля, че не — каза Хана по време на нейния разпит, като си играеше с плетената гривна, която Али им бе направила след инцидента с Джена. — Али не беше близка с много хора. Само с нас. И всички ние я обичахме до смърт.

Естествено Спенсър бе много ядосана на Али. Но всъщност, дълбоко в себе си, не чувстваха ли всички същото? Али беше перфектна — красива, умна, секси, неустоима — и ги изкарваше от релси. Може би наистина донякъде я мразеха. Но това не означаваше, че някоя от тях би искала да умре.

Невероятно колко много неща пропускаме. Дори когато направо ще ни извадят очите.

Понеделник, в шест и половина сутринта Спенсър Хейстингс би трябвало да спи. Вместо това тя седеше в боядисаната в синьо-зелени цветове стая на своя терапевт и се чувстваше така, сякаш бе затворена в аквариум. По-голямата й сестра Мелиса седеше на един изумруденозелен стол точно срещу нея. Тя вдигна поглед от учебника „Принципи на зараждащите се пазари“ — учеше по магистърска програма в университета в Пенсилвания — и майчински се усмихна на Спенсър.

— Започнах да се чувствам много по-пречистена, откакто започнах да посещавам доктор Евънс — измърка Мелиса, която имаше час веднага след Спенсър. — Направо ще се влюбиш в нея. Тя е невероятна.

Разбира се, че е невероятна, помисли си злобно Спенсър. За Мелиса невероятен бе всеки, който можеше да я слуша цял час, без да я прекъсва.

— Но към теб може да се отнесе малко по-строго, Спенс — предупреди я Мелиса, като затвори учебника си. — Ще ти каже някои неща за самата теб, които може би няма да искаш да чуеш.

Спенсър се размърда на мястото си.

— Не съм на шест години. Мога да понасям критика.

Мелиса погледна към Спенсър и леко повдигна вежда, показвайки, че не е напълно сигурна в това. Спенсър се скри зад списанието „Филаделфия“, като отново се зачуди защо ли се съгласи да дойде тук.

Вероника, майката на Спенсър, бе уговорила час при терапевт — терапевтът на Мелиса — след като бе открит трупът на приятелката на Спенсър Алисън Дилорентис, а Тоби Кавана се самоуби. Спенсър подозираше, че целта на терапевтичния сеанс бе и да се разбере защо Спенсър се бе захванала с гаджето на Мелиса, Рен. Въпреки всичко Спенсър се чувстваше добре. Наистина. Не беше ли посещението при терапевта на най-злия й враг същото като посещението при пластичния хирург на някоя грозница? Спенсър се страхуваше, че най-вероятно след сесията при психиатъра ще излезе навън с мозъчния еквивалент на адски несиметрични силиконови цици.