Лора Лей - Да обичаш Порода

Ланс погледна към Брейдън и видя изненадата му при описанието на Хармъни на клетките.

— Мамка му. С това темпо той ще намери смъртта си. — Брейдън прокара пръсти през спуснатата си коса и погледна към двамата. — Ще се свържа с Ели веднага щом се прибера вкъщи. Искам напълно защитена линия за разговора. Няма никакво съмнение, че Джонас подслушва телефоните ви. Така че внимавайте. Проверете къщата и този офис за буболечки, докато сте тук.

— Направих го веднага щом пристигнах — каза остро Ланс. — Не приемам нищо за даденост в кабинета си, Брейдън.

Брейдън кимна рязко, погледът му докосна Хармъни съчувствено, когато тя обви ръце около гърдите си и закрачи към прозореца от другата страна на стаята.

— Ти си му сестра — обяви най-сетне Брейдън. — Същата, която уби майка му. Защо ти дава шанс да се поправиш?

Ланс видя как тя се обърна, тялото й бе напрегнато от очевидните ефекти на неестествената възбуда, която я разкъсваше.

— Ще трябва да питаш него. — Хармъни оголи зъби яростно. — Той щеше да даде този шанс на всяка друга Порода. — Устните й се извиха в презрителна усмивка. — Предложението беше трик. Той някак си знаеше, че това ще се случи, знаеше реакцията, която ще последва от това да бъда с Ланс. Знаеше и го използва. Намери идеалният начин да ме унищожи.

Брейдън изруга и Ланс усети ехото на убийствената ярост вътре в него. Бог да е на помощ на Джонас, ако го хванеше скоро.

— Можем ли да подадем жалба в Управителния съвет на Породите? — обърна се отново към Брейдън. — Те биха могли да го обуздаят.

— Направи го и ще разкриеш местонахождението на Смъртта на всеки шпионин, който издава тайните на Убежището — въздъхна той. — Това ще донесе повече опасност, отколкото разрешение на проблема в този момент. Докато разгонването не затихне, тя е най-слаба, Ланс. Ако друг мъж я докосне, ще я омаломощи. Точно сега Смъртта е уязвима като бебе. Хормоналните изменения и промени събарят защитите, физически и психически. Тя няма да го преживее.

— Няма да позволя това да се случи! — Гневът и страхът пронизаха душата на Ланс.

Той се обърна и тръгна към нея, виждайки намръщването й. Разгонването се надигаше в нея, изражението й се изкриви от болка, ръката й се притисна към корема й, а лицето й пребледня.

Ланс я прегърна, зарови лице в косата й. Шепнейки тихичко, той я повдигна към гърдите си, след което се обърна към Брейдън.

— Свържи се с Ели — отсече дрезгаво. — Веднага.

Породата кимна и излезе от офиса. Вратата се затръшна след него, след което щракна, заключвайки ги безопасно в помещението.

— Седни. — Ланс я настани в стола, отиде до бюрото си и натисна интеркома. — Лени, не съм на разположение до второ нареждане — каза на дежурния сержант. — Разбра ли?

— Разбрано — изсумтя сержанта. — Видях онзи проклетник Джонас да излиза от тук, ухилен като пор. Пазя ти гърба, шерифе. Никой няма да те притеснява.

Не беше тайна, че след някое от изненадващите посещения на Джонас, Ланс обикновено изчезваше в продължение на часове, за да възвърне търпението си.

Мъжът пусна копчето на интеркома и се обърна отново към Хармъни. Тя крачеше из стаята сега, главата й бе наведена, кестенявата коса закриваше лицето й, докато тя се бореше с очевидните ефекти на разгонването.

То погубваше и него. Тестисите му се бяха стегнали толкова силно, че можеше да се закълне, че ще се спукат. Пенисът му бе като нагорещена стомана под дънките му и притискаше болезнено към ципа.

Справянето с това щеше да бъде невъзможно, докато не задоволи най-належащите си физически нужди. А именно надвесен над нея и обладаващ я, докато заличи сълзите и глада й, докато и двамата успеят да дишат, без да ги измъчва агонизиращото желание.

Бог да им е на помощ, ако тя издадеше един от онези малки, животински ревове, когато достигне върха обаче. Защото ако го стореше, целият отдел щеше да разбере как Ланс прекарва дежурството си, чукайки малката котка.

— Хармъни, ще намерим начин да оправим това. — Мъжът издиша тежко и тръгна към нея. — До тогава, бейби, преди да напуснем този офис, трябва да се погрижим за тази възбуда. Тя погубва и двама ни.

Хармъни вдигна глава рязко, лицето й бе безизразно от шок.

— Не — поклати глава категорично. — Не можем да поемем този риск, Ланс. Знаеш, че не можем.

Ръката й притисна долната част на корема й, докато дишаше тежко.

— Нямаме избор — отсече той. — Не мога да мисля, заради спомена за вкуса на целувката ти. Това ме убива. Ти може да притежаваш контрола да издържиш, но аз не.