Лора Лей - Да обичаш Порода

Разтвори предната закопчалка на дантеления сутиен, чашките се отдръпнаха и разкриха стегнатите връхчета на гърдите й. Викът, който се откъсна от нея, когато устните му покриха чувствителното зърно щеше да предупреди всички в сградата какво става. Топката заглуши звука ефективно, но нищо не можеше да спре невероятното удоволствие, което я връхлетя.

Устни и зъби обработваха нежното връхче, преди езикът му да се извие над него и да го привлече в горещите дълбини на устата му. Силните възбуждащи подръпвания я запратиха на ръба, което щеше да я ужаси, ако й бе останал и малко здрав разум, за да го обмисли.

Хармъни затвори очи, докато се мъчеше да се задържи изправена, да издържи на агонизиращата наслада, която я пронизваше. Беше толкова хубаво. Повече от хубаво.

Тя се опита да изкрещи името му, да умолява за още, докато той не бързаше, местеше се от едното зърно на другото, ръцете му обгръщаха гърдите й, стискаха ги, масажираха заоблените извивки. Драскането на езика му по невероятно чувствителните връхчета изпрати светкавица от изгарящо усещане към вече измъчената й утроба. Хармъни се изви по-близо към него, търсейки облекчение.

Кракът на Ланс се плъзна между бедрата й, твърдият мускул се притисна силно към женствеността й, когато той започна да я движи върху него.

Приглушените й викове бяха животински, отчаяни.

— Толкова хубави, стегнати малки зърна. — Целуна всяко от тях, преди да започне да тегли надолу мекия плат на панталоните й.

Практичният ремък на кръста й се смъкна, плъзвайки се под широкия черен колан, пристегнат на ханша й.

Ланс не губи време да маха колана или оръжието й. Остави ги там, само плъзна панталоните под тях, за да оголи бедрата й. Хармъни го погледна изненадано, когато той се изправи и започна да разхлабва панталоните си.

— Толкова съм твърд, откакто си тръгна миналата нощ, че мога да забивам клинове в железопътни релси — изръмжа Ланс, когато освободи бушуващата си ерекция, сваляйки дънките и слиповете си под бедрата. — Всичко, за което можех да мисля, бе как те обладавам, Хармъни. Как те връзвам за леглото и те карам да крещиш за мен, да умоляваш за мен.

Хармъни изскимтя, когато той я завъртя, едната му ръка се обви около кръста й за опора, докато той се наместваше зад нея, разтваряйки краката й широко. Хармъни се взря в огледалото, виждайки го на приглушената светлина, идваща от офиса. Пенисът му се закъта в отчаяните влажни гънки между бедрата й и остана неподвижно.

Топлината я изгори, усещането на твърдата плът, разтваряща хлъзгавите извивки, изпрати светкавица от наелектризиращо желание от вагината до набъбналия клитор.

— Помня колко си тясна. — Ланс направи гримаса, изражението му се изкриви от страст. Клепачите му бяха натежали, а устните подути и плътни. — Толкова тясна, че се чудех дали няма да умра от удоволствие, преди да свърша.

Бедрата му се раздвижиха, широката главичка я разтвори, притисна се към нея, разтягайки нежната плът до границите й, и Хармъни изкрещя зад топката.

— Ето така, скъпа — каза напевно Ланс, свободната му ръка хвана кожения колан, който още стягаше бедрата й. — Там съм. Нека да видим колко можеш да поемеш. Можеш ли да ме поемеш целия, котенце?

Хармъни се изправи на пръсти, когато той започна да гали вътрешността й, отдръпваше се назад, след което се плъзваше по-дълбоко, изпълвайки я сантиметър по сантиметър с набъбналия си твърд пенис.

Беше агония. По-голямо удоволствие, отколкото Хармъни можеше да понесе. Тласна се назад, борейки се за повече, наслаждавайки се на болезнената наслада, отекваща по нервните й окончания. Хлъзгавите й сокове улесняваха пътя му, но нищо не можеше да отпусне невероятно стегнатите дълбини на вагината й. Малко използвана и рядко възбуждана, плътта й сега сякаш наваксваше всичките години, през които бе живяла без докосването на Ланс.

— Още малко, скъпа. — Той се плъзна по-дълбоко. — Господи, толкова си нежна. Влажна и тясна. Мога да правя това вечно.

Ланс се отдръпна назад, твърдата му ерекция почти се измъкна от нея, преди да спре.

— Погледни ме, скъпа. Отвори очи.

Младата жена се насили да се подчини. Той беше слабост. Беше се заклела, че никога няма да си позволи да бъде слаба, но ако Койотите нападнеха в този миг, те просто щяха да я убият, защото нямаше волята да се откъсне от Ланс.

— Искам да гледам, когато те вземам. Искам да видя колко ти харесва, тъй като не мога да чуя. Харесва ли ти това, скъпа?