Лора Лей - Да обичаш Порода

Докато шофираше младият мъж позволи на вятъра да го удари, да се извие около тялото му, както и около това на Хармъни, преди да долови шепота в ухото си. Нямаше думи, само шумоленето на нейния вик, но той го бе чувал и преди. Зад вика обаче, беше тайната, която търсеше, шепота на измамата. И предупреждение.

Някой го наблюдаваше. Лени не беше докладвал за GPS-а, което означаваше, че опашката им не използва такъв, но ветровете шепнеха.

Ланс се намръщи на илюзорните шепоти. Там нямаше отговори и това бе част от причината, която подклаждаше нежеланието му през годините. Нямаше отговори, нямаше доказателства, нищо, за което да се хване, да му даде онова, от което се нуждае, за да разреши проблемите, пред които бе изправен.

Той беше шериф. Работеше с факти, с доказателства. Един шепот за опасност, или накъсан вик, които единствено той можеше да чуе, и силна интуиция, не бяха достатъчни да арестува човек. Не бяха достатъчно основание да дръпне спусъка.

Беше научил това преди години в Чикаго, когато бе работил с много напреднал SWAT екип 1 1 SWAT (съкр. от Special Weapons And Tactics) — специални подразделения на американската полиция, предназначени за изпълнение на опасни операции. — Б.пр. . Заподозреният бе в неговия обсег, бе игнорирал заповедта да стреля. Беше се борил с ветровете, шепнещи в ухото му, парализиращи пръста на спусъка. Секунди по-късно, майката и нероденото й дете бяха мъртви. Жертви на копеле терорист, решено да погуби възможно най-много невинни.

И сега ветровете отново виеха в ухото му, едва доловим вик на ужас, болка и предупреждение. И в тези ветрове той чу името на Хармъни.

Погледна към нея и въздъхна тежко. Тя се бе облегнала на вратата; отпусната, почти в безсъзнание от изтощение. Тази дълбока умора не бе причинена единствено от възбудата. Хармъни бе живяла само на нерви и чиста воля твърде дълго.

Дали някога спеше?

Ланс чу отговора по вятъра. Тя бягаше, бореше се, и дори по време на сън, беше бдителна. Досега. Беше слаба, така му бе казала. Неспособна да се бори и се страхуваше от тази слабост.

Докато караше към края на града, където се намираше къщата му, Ланс разбра, че опазването на Хармъни ще означава повече от просто да я защитава от опасността, каквато и да бе тя, която ги преследваше сега. Щеше да означава да я защитава и от самата нея. Защото Хармъни щеше да се опита да избяга. След като се събуди, след като възбудата се уталожи, страхът щеше да я откъсне от него, без значение желанието й да остане.

Това ли бе причината Джонас да я повери на него?

Ланс се намръщи при тази мисъл, чудейки се как, по дяволите, другият мъж би могъл да знае, че има възможност това да се случи.

Тогава усети как вятъра се извива около ръката му, едно леко докосване, което му напомни за кръвта и пробите от слюнка, които ученият на Породите, Елиана, бе взела от него преди година, след като Брейдън бе работил в управлението. Според нея и Джонас, това бе задължително за всеки служител на правоприлагането, работещ в тясно сътрудничество с Породите.

Това бе уловка. Ланс го почувства, чу потвърждението в ухото си. Джонас бе планирал това от известно време, но защо?

Този път нямаше отговори. Беше само викът, накъсан, сломен; ридание на дълбока душевна болка, което накара сърцето му да се свие и прониза душата му. Това беше болката на Хармъни.

— По-добре да спи до края…

— Изчерпана е. Не е спала от две седмици, доколкото знам…

— По дяволите, никой не спи двадесет и четири часа…

Гласовете се промъкнаха в съзнанието на Хармъни, когато усети студен огън да се надига в някои части на тялото й. Бедрата. Ръцете. По шията и езика. Което беше дяволски странно.

Чувстваше се така, сякаш леден огън се надига под плътта й в тези области. Това я извади бавно от дълбокия сън, в който бе потънала, връщайки я насилствено към реалността, въпреки очевидното нежелание на тялото й да се събуди.

Но ставаше вече дразнещо. Това студено изгаряне. Достатъчно дразнещо, че Хармъни се намръщи и се насили да отвори очи.

Погледът й се фокусира върху Елиана Морей и Ланс. Ланс изглеждаше измъчен, а Елиана — любопитна.

Младата жена огледа спалнята на Ланс.

— Чудесно време да се събудиш — каза остро шерифът. — Не трябва ли да използваш банята или нещо такова?

Нелепият въпрос я накара да примигне към него.

— Защо съм тук? — Хармъни върна погледа си на учения. — Ти защо си тук?

Устните на Ели трепнаха.