Лора Лей - Да обичаш Порода

— Тук съм, защото Джонас ми нареди да не идвам. — Самодоволното й изражение накара Хармъни да се намръщи.

— Защо си тук? — попита отново.

— За да започне хормоналната терапия, от която се нуждаеш, за да не заченеш — отговори най-сетне Ланс вместо докторката. — Тя остана, въпреки че ти не се събуди и въпреки своята умора.

Пръстите на Хармъни стиснаха завивката отстрани до тялото й.

— Преглеждала си ме докато спя? — И тя не бе разбрала? Не бе усетила?

Младата жена преглътна тежко и се взря в Ланс. Той я гледаше с измъчен поглед, а изражението му бе натежало от тревога.

— По този начин бе по-лесно за теб — отговори Ели. — Прегледите са много болезнени след началото на разгонването. Така ти не страда.

— Щях да се справя. — Не можеше да си спомни никакви сънища. Погледна отново към Ланс, но от изражението му не можеше да прецени дали е говорила на сън или не.

— Така или иначе, прегледите приключиха. — Ели сви рамене. — Изглежда си в добра форма, освен леката анемия, от която още страдаш. Вземаш ли витамините, които ти дадох?

— Разбира се. — Да бе, да.

Ели изсумтя.

— Намерих шишенцето в чантата ти, Хармъни. Не са докоснати. Но не се безпокой, хормоналната терапия ще оправи това.

Докторката тръгна към черната чанта, оставена отворена върху скрина от другата страна на стаята.

— По едно от тези на ден през първия месец. Хормоните на разгонването са с висока концентрация в кръвта и телесните ти течности. — Вдигна флакона с таблетките, за да може Хармъни да го види, след което се върна до леглото. — Беше на инжекции през последните двадесет и четири часа, което вероятно обяснява защо възбудата ти позволи да спиш. Тези таблетки ще предотвратят зачеването и ще ти позволят да работиш без повечето от омаломощаващите симптоми. Но все пак, да се скриеш от друга Порода е невъзможно.

Хармъни проследи как докторката остави флакона с таблетките до леглото.

— Какво е това разгонване? — попита тя. — Защо причинява това?

Ели погледна към Ланс, сякаш искаше разрешението му да отговори.

— Не те пита той. — Хармъни се опита да вмъкне сила в гласа си, но се чувстваше силна колкото сварен макарон в момента.

Устните на Ели трепнаха.

— Когато използваш този тон, ми напомняш за Джонас. И това не е комплимент.

— Не го приемам като такъв — изръмжа Хармъни. — Отговори ми.

— Това е свързване. — Ели пъхна ръце в джобовете на бялото си лабораторно яке, докато се взираше в нея. — Начинът на природата да се подсигури, че ще останеш с мъжа, който е избрала за теб. От това, което успяхме да разберем, това е реакция, базирана на емоции и феромони. Все още работим върху това. — Тя сви рамене отново, а устните й се извиха в съжалителна усмивка. — Няма лекарство, нито начин да се избяга от него.

Така бе дочула и Хармъни.

— Искам да стана. — Беше гола под завивката.

Погледна отново към Ланс, който прекоси стаята и взе копринената й роба.

— Донесох дрехите ти от хотела. И оръжията. — Върна се при нея намръщен. — Знаеш ли, че половината от тях са незаконни?

Тя го погледна безмълвно.

Мъжът въздъхна тежко.

— Ето ти робата. Достатъчно силна ли си да станеш сама?

Хармъни пое дрехата от ръцете му.

— Напусни. — В гласът й нямаше молба.

Ланс присви очи.

— Ели остава — нареди той и се насочи към вратата. — Ще се погрижа за вечерята.

Хармъни отметна завивката от голото си тяло и провеси крака от ръба на леглото, преди да навлече робата.

— Докосвала си ме с ръце? — попита хладно.

— Бях с ръкавици. — Докторката скръсти ръце на гърдите си и се взря в нея.

— Намери по-добри ръкавици — озъби се Хармъни. — Кожата ми гори там, където си ме пипала.

— Гори?

— Студен, дълбок огън. Бедрата, ръката, шията и езика.

— Никой никога не е споменавал за парене. Болка, но не и парене.

— Случи се също и когато Джонас докосна гърба ми след първата нощ с Ланс. Много е неприятно.

— Което означава и болезнено — изсумтя Ели. — Ти си една от най-своенравните Породи, които някога съм срещала. Чувствала ли си някога болка, Хармъни?

— Не и ако мога да я издържа. Имам нужда от душ. Къде е ръчната ми чанта?

— Имаш предвид бутиковите ти лосиони? — засмя се Ели. — Ланс не успя да произнесе и половината от имената на тези бутилки. Голяма колекция имаш.

— Къде е? — Хармъни не беше в настроение за разговори.

Ели въздъхна тежко, отиде до шкафа и извади голямата чанта от вътрешността.

— Можеш да говориш с мен, Хармъни. Аз не съм ти враг.