Лора Лей - Да обичаш Порода

Очите на Джонас се присвиха за миг, след което устните му се извиха от одобрителна усмивка.

— Учиш се — кимна рязко към него.

Ланс намести гърба на Хармъни към гърдите си и стисна раменете й по-силно.

— Махайте се от тук. — Младата жена едва говореше заради желанието, което я връхлиташе.

— Не още — обади се Ланс. — Забравяте нещо.

— И какво е то? — Джонас наклони глава любопитно.

— Хормоналното лечение — изрече остро. — Знам какво става тук, Джонас. Не се опитвай да ме измамиш.

Очите на Джонас се присвиха към Брейдън.

— Не е законно да даваме такава информация, Брейдън.

Другият мъж сви рамене.

— Не съм казвал нито дума. Сигурно вятърът му е казал.

Вятърът?

Джонас сви устни раздразнено, след което отново погледна към Ланс.

— Съвсем не очаквах това — излъга той гладко. Хармъни знаеше, че лъже. — Трябва да се свържа с Убежището и да изчакаме Ели да долети до тук. Може да отнеме няколко дни.

— Кучи син. Ще я оставиш да изстрада това. — Чиста изумителна ярост прозвуча в гласа на Ланс, докато Хармъни се опитваше да разбере точно за какво говорят те. — Знаеш какво ще се случи.

— Мисля, че от нея ще излезе чудесна майка — изтананика Джонас, натисна дръжката и отвори вратата. — Може би това ще я укроти малко. Ако е късметлийка. Готова ли си, Джес?

— Имаме нужда от документите… — протестира отново Джес.

— Той може да ги изпрати по факса в офиса ми. — Джонас задържа вратата отворена за нея и тя се подчини, но Хармъни имаше чувството, че не е толкова покорна, колкото показва.

Преди някой да реагира, вратата се затвори зад тях и Хармъни се обърна към Ланс бавно. Не бе пропуснала прощалния удар на Джонас изобщо. Въпреки че нямаше смисъл. Женските Породи не можеха да забременеят. Това бе доказано.

По дяволите, бяха се опитвали в продължение на години в лабораториите без успех. Но пък и тя не бе чувала и за странната сексуална възбуда, която я атакуваше.

— Какво говори той? — Чувстваше се замаяна, извадена от равновесие. Не искаше нещо друго, освен да се плъзне по тялото му и да го умолява да я вземе, но внезапния страх, че Джонас може би е намерил идеалното отмъщение за нея, я остави неподвижна. — Жените Породи не забременяват.

— При подходящите обстоятелства могат. — Ланс направи гримаса.

— Какви обстоятелства? — Усети как паниката започва да се промъква в нея сега. Сякаш емоциите, бушуващи диво вътре в нея, не бяха достатъчни. Това бе грижа, от която не се нуждаеше.

Ланс се обърна към нея бавно, скръсти ръце на гърдите си и я погледна с гореща, едва сдържана страст.

— Разгонване. Ние се чифтосахме миналата нощ, Хармъни. Не просто се чукахме. Ако това продължи без хормоналната терапия, която Породите произвеждат, ти ще забременееш. И най-вероятно доста бързо. Сега, какво ме кара да мисля, че Джонас знаеше това?

Кръвните тестове и пробите от слюнка — това бе единствения начин да се разбере. Хармъни погледна отново към Ланс шокирано, след което се обърна бавно към Брейдън.

— Това не може да е вярно. — Тя се втренчи в него, отчаяно се нуждаеше от потвърждението му.

Брейдън въздъхна тежко.

— Вярно е. Обзалагам се, че жлезите под езика ти са подути дори сега и са горещи. В рамките на двадесет и четири часа възбудата ще стане толкова силна, че ще предизвика физическа болка. Утробата започва да се свива и да пулсира, когато хормона я атакува, а нервните ти окончания стават толкова чувствителни, че жените буквално могат да усетят въздуха около тях. Мегън го описва като предменструален синдром, умножен по хиляда. Единственото нещо, което го облекчава, е мъжката сперма. Спермата на половинката. Докосването на всеки друг мъж е изключително болезнено. Толкова много, че е непоносимо.

Той не лъжеше. Хармъни можеше да подуши една лъжа толкова лесно, колкото страстта на Ланс.

Насочи се към един стол с несигурна походка, отпусна се тежко на него и прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие.

— Има ли лек? — Погледна Брейдън за отговор. — Тази хормонална терапия.

Той поклати глава бавно.

— Няма лек. Хормоналната терапия само облекчава най-тежките симптоми и предпазва от зачеване.

Младата жена се обърна към Ланс.

— Не мога да забременея. — Мисълта за това беше ужасяваща. Никога нейно дете нямаше да оцелее от онези, които искаха да я заловят, да я убият. — Ти не знаеш коя съм аз, Ланс. Не знаеш каква съм. — Страх прониза съзнанието й, разкъса душата й.