Лора Лей - Да обичаш Порода

Джес Уордън се усмихна отчасти развеселено, отчасти със съжаление, сякаш думите му бяха по-скоро комплимент, отколкото обида. Но погледа й не се отдели от Ланс. Светлосивите й очи проблеснаха от интерес и страст. По дяволите, Хармъни можеше да подуши желанието на другата жена и това я разгневи.

— Ако си тръгна, Хармъни идва с мен. — Джонас сви рамене леко, пъхна ръце в джобовете на панталона си и се залюля на пети.

Ръката на Хармъни стисна дръжката на пистолета. Познаваше този тон, знаеше също и колко опасен може да бъде Джонас, когато го използва.

Боже, той бе такъв манипулатор. Дори Хармъни разбра, че емоциите и страстта, изгарящи Ланс, са опасна комбинация точно в този момент. Каквото и да се случваше, то изпращаше толкова много тестостерон в тялото му, че тя можеше да го подуши — тъмен, мъжествен, силно възпламеним аромат.

— Назад, Джонас — изръмжа Хармъни, косъмчетата на тила й настръхнаха, когато погледът му се насочи отново към нея.

Младата жена можеше да чуе тихото, гневно ръмжене, надигащо се в гърлото й. Нямаше представа какво го причинява или от къде идва. Всичко, което знаеше, бе, че въпреки заплахата, която Джонас насочваше към нея лично, тя няма да му позволи да се изправи срещу Ланс.

Беше наясно с внимателната, предпазлива поза на Брейдън, който я наблюдаваше, но задържа очите си върху Джонас. Другата Порода можеше да се опита да я спре, но не и преди тя да нанесе известни вреди. Достатъчно вреди може би, за да отклони вниманието му от Ланс.

— Наистина ли искаш да се върнеш обратно в Убежището, Хармъни? — попита тогава Джес хладно, докато местеше погледа си между нея и Джонас.

Хармъни се вторачи в Джонас със студена враждебност, игнорирайки изразителния тон на другата жена.

— Той няма да ме върне — поклати глава твърдо. — Не и сега. Не е изиграл тази малка тренировка за нищо.

Джонас се изсмя, изражението му бе отчасти одобрително, отчасти хитро, когато се обърна отново към Ланс.

— Тя се учи добре, въпреки времето, прекарано в убиване на дребни престъпници след лабораториите. Жалко, че не се придържа само към изтребването на войници на Съвета и Койотите, изпратени след нея. Може и да успее да ме накара да не тръгна след нея.

Да. Точно така. Хармъни наистина вярваше в това.

Ланс не продума, но младата жена имаше чувството, че той е по-опасен сега. Можеше да го усети, като зловещ шепот във въздуха около нея.

Тогава се намеси Брейдън.

— Джонас, прекрачваш границите отново. Предполагам, че това е Смъртта. — Той кимна към Хармъни. — Ланс е доста сигурен за татуировката, която тя има на рамото си и няма съмнение, че е малката котка, която го е ухапала.

Джонас погледна към нея и вдигна вежди подигравателно.

— Трябваше да се досетя, че няма да следва заповедите и да отиде право в хотелската си стая, докато аз пристигна. — Вдигна рамене небрежно и погледна към Ланс.

В този момент Джес пристъпи напред.

— Разполагаме с документите, изпратени по факса миналата нощ. Вашите началници в Санта Фе одобряват представителството на Силите на Породите във вашия отдел. Както знаете…

— Тя остава с мен. Ще погледна документите по-късно. Сега се разкарайте от офиса ми.

Хармъни се стегна от ниската примитивна вибрация в гласа на Ланс.

Усмивката на Джонас беше едно предизвикателство. Джес погледна към Ланс изненадано.

— Може би трябва да я взема с мен.

— Ланс, спри! — Преди Ланс да се раздвижи, Хармъни скочи между двамата мъже. Възторжено удоволствие нахлу в тялото й, когато ръцете й сграбчиха твърдите мускули на бицепсите му, и го тласна назад, опитвайки се да го предпази от това да разкъса Джонас, както очевидно възнамеряваше.

— Махни се от пътя ми. — Мириса на неговата ярост кипеше във въздуха, въпреки нежността на ръцете му, когато уловиха раменете й.

— Това не е пътя — озъби му се тя, борейки се да остане между него и Джонас, докато той се опитваше да я отстрани. — Остави го. Той се весели и си играе с теб. Опитва се да ти противодейства. Остави го.

— Първо ще се справя с него, а после ще стигна до теб. — Сините му очи горяха, когато погледна надолу към нея.

— Ланс, започваш по грешния начин — провлече Брейдън. — Хайде, човече, спомни си как конфронтира Мегън миналата година. Спри и помисли.

— И как трябва да подходи той, Брейдън? — попита Джонас. — Толкова бързо ли забрави, че служиш на Отдела?

— Не съм забравил нищо, Джонас. — Веселието на Брейдън беше много осезаемо и много истинско. — Но също така знам кой е шефът ти. Нека не стигаме до там, ясно?