Лора Лей - Да обичаш Порода

Помогна това, че един от хората на Алонзо бе намерил смъртта си на мястото, където бяха нападнали Хармъни и Ланс. Обвинявайки един от активистите за опита за убийство над шерифа, който бе на косъм да стане успешен, бе отнело голяма част от силата на групировката.

Няколко внимателни маневри и Джонас бе направил всички следи за случилото се да водят към убиеца познат като Смъртта. И тези следи водеха точно към лейтенанта на расистката организация, който Хармъни бе убила.

За Джонас това бе правосъдие. Сега Хармъни бе в безопасност в Броукен Бът със своята половинка, а онези, които подозираха, че тя е Смъртта, вече не можеха да говорят, за да я обвинят.

— Игричките ти един ден ще доведат до нечия смърт — каза най-после Джес и въздъхна, когато той приключи с обличането.

Усмивката му бе твърда и студена.

— Много вероятно — съгласи се той. — Кръвните расисти и онези проклети групировки ще са първите, ако продължат да ми се пречкат. Света ще е по-добър без тях.

— Те казват същото за Породите. — Тя поклати глава и се изправи от леглото. — Ще се погрижа случая да стигне до съд, но там има дванадесет заседателя, които просто може да ги пуснат на свобода. — Не беше нещо ново. Да осъдиш кръвен расист никога не бе лесно.

— Да ги накарам да изчезнат е много лесно. — Факта, че те ще избягат, не го тревожеше толкова, колкото възможността да не стигнат до съдебен процес.

Ако успееха да се отърват от обвиненията в побой, след очевидните доказателства, които имаше за престъплението, той знаеше накъде трябва да се насочи, за да осведоми света какви опасности грозят Породите. Всичко можеше да бъде направлявано, особено емоциите.

До тогава той трябваше да пренапише плана си за залавянето на Първия Лъв. Ако Породите имаха късмет, той можеше да успее да покрие тайната за чифтосването още поне за година. И да се надяваме, че през това време учените ще могат да научат повече за феномена, време, за да научат тайните на забавеното стареене.

Калън Лайънс, лидера на Прайда, вече бе над четиридесетгодишен, но имайки предвид тестовете и физическото му състояние, след чифтосването си той бе остарял не повече от година, макар Джонас да се съмняваше в това. Кейн Тайлър, половинката на Шера, сестрата на Калън, също не бе остарял, а той не бе порода. Жена му също не бе остаряла. Вече започваха да се чуват спекулации и да ги държи далеч от публичността бе почти невъзможно. Ситуацията ставаше експлозивна, имайки предвид, че в Убежището имаше шпионин.

Винаги имаше шпиони. Предателствата бяха ежедневие за Джонас. Но това не значеше, че той оставя шпионите живи веднъж щом научи кои са.

— Пак си в зоната, Джонас. — Гласът на Джес го накара да я погледне, пъхайки крака в меките кожени обувки, преди да седне, за да ги завърже.

Предпочиташе ботуши, но бързо бе научил, че на тази арена, на която се бореше, външността бе всичко.

— Имам работа, Джес. — Времето за игра бе приключило. — Погрижих се да свършиш, след това се погрижих и аз да свърша.

Смехът й бе лек и изненадващо нежен. Той рядко успяваше да я вбеси, макар да бе опитвал доста пъти.

— Да те видя чифтосан ще е голяма забава — провлачи тя, когато мъжът я стрелна с поглед, присвил очи.

— Нямам половинка — напомни й той внимателно.

— Все още. — Откритото веселие изписано на лицето й бе дяволски обидно. — Но когато я откриеш, ще е дяволски забавно, Джонас. Надявам се да съм тук, за да го видя.

Интересно. Кой е казал, че жените са нежния пол? Който и да е бил, не е имал ни най-малка представа какво говори.

— Имам работа за вършене. — Той се изправи и се запъти към вратата на спалнята. — Ще се видим в офиса, на сутринта. Не забравяй, че трябва да летим за Убежището.

Проклетите Вандерел Индъстрис заплашваха да спрат спонсорирането на оръжията и превозните средства, от които се нуждаеха Породите. Пращаха един от представителите си, който да обсъди притесненията им с Управляващия кабинет. По дяволите, точно това му трябваше, още едно проклето задължение пред Убежището.

Жената, която изпращаха, дори не бе някой с важен пост в организацията на Вандерел.

Тя беше проклет книжен плъх. Превзета малка писарка, която го караше да изтръпва, щом се замисли кои ли финанси ще реши да им отреже. Не че Убежището нямаше да оцелее без тях, но, по дяволите, щеше да е много неприятно да загубят интернационалната си подкрепа.

Освен това, трябваше да се срещне с Ели и да разбере дали има информация, идваща от имплантанта, поставен на тила на Хармъни. Криптираното съобщение, което бяха получили преди три месеца, с GPS координатите, вероятно бе спасило живота на Хармъни и Ланс. Преди месец Ели докладва, че има подозрения този чип да съдържа много повече от координатите на Хармъни.