Лора Лей - Да обичаш Порода

Бе стояла далеч от двойката, не защото Ланс се боеше за нея, а защото Мегън бе видяла битката, която води Хармъни, и знаеше, че няма как да прикрие съжалението и съчувствието, което изпитваше. А Хармъни нямаше нужда от това. Тогава. Но сега имаше нужда.

Мегън вдигна лице към Джонас, наясно, че по лицето й се стичат сълзи. Суровата решителност в младата жена бе непоколебима. Не ставаше въпрос за скръб или съжаление. Това бе жена, която се бе борила, жертвала и която бе живяла в кошмар през целият си живот. Мегън знаеше, че ако изгубят Ланс, ще изгубят и Хармъни.

Емоциите на Джонас, макар и добре прикрити, сега бяха лесни за разчитане. Сърцето му бе разбито. Точно там, в средата на каменната стена, която той наричаше гърди, зад подигравателния сарказъм и манипулативните игрички, той се разпадаше на части.

Мегън обикновено не говореше с Джонас. Тя рядко бе съгласна с него и го оставяше да поддържа фасадата на отмъстителната, търсеща справедливост ярост на Породите. Нямаше да е от полза на никой да му даде да разбере, че е надникнала дълбоко в него, че е видяла кошмарите му. Че е усетила болката му.

— Тогава се бори за Ланс. — Тя насочи отново вниманието си към Хармъни, когато усети крехките слаби емоции на Ланс да се лутат около нея.

Той бе жив. Толкова жив и решен да защити Хармъни дори сега. Мегън можеше да го почувства. Ланс бе усетил болката на своята жена, агонията й и нищо, дори вероятно и смъртта, нямаше да попречи на духа на Ланс да я търси, опитвайки се да я утеши. Това бе първия признак, че не са го изгубили, който забеляза Мегън. Досега, тя не бе сигурна, че той ще оцелее.

През тялото й се разля вълна от облекчение. Беше го чакала. Познаваше много добре братовчед си.

— Хармъни, нека те заведа при Ланс. — Момичето подскочи в прегръдките й. — Само стой мирно. Има един-единствен начин да го направим и може да не се получи. Ти може да му помогнеш да се бори. Помогни му, Хармъни.

Той бе толкова слаб. Мегън никога не бе чувствала нечий живот да бъде толкова слаб и това я ужаси. Поставяйки ръце на главата на Хармъни, тя се пресегна към него. Извика името му, срещна търсещите следи на психическата топлина и остави на Хармъни да свърши останалото.

Беше шокирана от неочакваната горещина, която се понесе от тялото на Хармъни през нейното, към търсещият ум на Ланс. Сякаш Хармъни го бе чакала, бе се подготвяла за него.

Мегън не знаеше как жената бе успяла да изпрати толкова силен заряд енергия през един толкова крехък канал.

Но можеше да се закълне, че когато затвори очи, прекрачвайки моста между реалността и духовния свят, тя можеше да ги почувства как се прегърнаха.

Спеше ли? Нима най-после бе изгубила съзнание? Хармъни почувства как Ланс посяга към нея, как ръцете му я обгръщат, и си помисли, че сега той вероятно би опитал да й даде топлината, която винаги се опитваше да задържи в нея, затова сега тя му даде своята.

Радост експлодира в нея, когато почувства истината в душата си. Сякаш разкъсаните остатъци от миналите й демони и кошмарите й бяха изчезнали и на тяхно място се бе родило нещо друго. Тя можеше да почувства Ланс. Той беше жив. Беше там, прегръщайки я, устните му се притискаха към челото й, а гласа му мърмореше успокоително. Милостиво.

Ланс щеше да живее.

Хармъни се измъкна от чакалнята на реанимацията на следващата вечер, мина покрай семейството на Ланс, покрай Породите, които охраняваха периметъра и внимателно се насочи към стълбището, водещо към първият етаж.

Беше го видяла, докато стоеше до прозореца в стаята на Ланс, той гледаше нагоре към нея, изражението му бе мрачно, и тя знаеше, че ако не слезе долу при него, той ще се качи горе.

Много добре знаеше къде да намери Дейн. Той бе седнал на една пейка, в малкия залесен парк точно до болницата, бе стиснал тънка цигара между зъбите си, а изражението му изглеждаше примирено, щом я видя да се приближава.

Беше невъоръжена. Ако й се наложеше да се бие, не бе сигурна, че ще има нужната енергия.

— Къде е Райън? — Тя седна на пейката до него, вдишвайки острия аромат на тънката цигара.

— Обажда се на майка — изсумтя Дейн. — Постоянно му повтарям, че това негово увлечение към нея ще го вкара в гроба. Татко ще го накара да мечтае да не си е и помислял да флиртува с майка ми.

Хармъни вдиша бавно. С години бе слушала как Дейн се подиграва на Райън, заради склонността му да флиртува с майка му.