Лора Лей - Да обичаш Порода

Използваха го да съблазнява съпруги, дъщери и ключови професионалисти — всеки, който бе станал мишена за целите на Съвета. Жените говореха с любовниците си, особено тези, които за първи път бяха с мъж, който знаеше всичко за интимните отношения така, както ги знаеше Джонас.

Докато тласкаше в изкусителната малка адвокатка, намирайки всички деликатни нервни окончания в меката й вагина, ръцете му я милваха и галеха. Устните му се плъзгаха по запотената й плът, хапейки, лижейки и целувайки чувствителната кожа.

Удоволствието му идваше от нейното, колкото и странно да бе това. Тук единствената болка бе агонията на нуждата, или глада, който започваше да изпълва въздуха със стоновете й на удоволствие. Сега ръцете й сграбчиха бицепсите му, бедрата й се повдигнаха към неговите, поемайки пениса му по-дълбоко в себе си, докато той не усети горещината на освобождението й върху цялата си ерекция.

Виковете й се извисиха по-силно, когато вълните на удоволствието не започнаха да карат тестисите му да пулсират. Той можеше да свърши още преди тридесет минути. Вместо това, бе продължил да се движи, плъзгайки се в богатите горещи дълбини на утробата й, докато тя започна да пищи под него.

Тя бе напълно потопена в удоволствието. То блестеше в очите й, тялото й се бе изчервило от него и бе покрито с пот. Главата й се въртеше на чаршафите, миг преди дъхът й да заседне в гърлото, тялото й потръпна безпомощно под него, а вагината й го засмука още веднъж за последно, преди да освободи сладката си огнена влага от освобождението.

Едва тогава Джонас се отдаде на собственото си удоволствие, едната му ръка сграбчи бедрото й, когато започна да се тласка мощно в нея, чукайки я със силни тласъци, докато собственото му освобождение се обви около него.

Той остана вътре в нея, семето му се изля в тесния тунел, докато той стискаше зъби и продължаваше да се движи в нея, решен да извлече цялото удоволствие от това преживяване.

Рядко се случваше да мисли за нещо друго, освен водещата нужда да пази обществото на Породите. Поне тук той можеше да се потопи в топлината, да си позволи да го докосне, макар и само за миг.

Докато последните вълни на освобождението преминаваха през члена му, той знаеше, че това не е достатъчно. Безпокойството, което го преследваше, докато работеше, бе започнало да се промъква и в тези редки часове на удоволствие. Смътно недоволство, което не бе изпитвал преди, по време на секс. И това започваше да го нервира.

Вдишвайки дълбоко, докато последните спазми на освобождението вибрираха през мускулите му, Джонас се отдръпна от прегръдките на Джес, измъквайки се от копринената й вагина, докато прокарваше ръка през разрошената си коса. Имаше нужда от подстрижка.

Той бе наясно, че погледа й го следи, докато ставаше от леглото и се насочваше към банята, за да се измие.

Тя щеше да изчака още малко преди да го последва.

— Знаеш, че един ден ще намериш жена, от която няма да можеш просто да се изправиш и отдалечиш — промърмори тя няколко минути по-късно, в мига, в който той излезе от банята, освежен след бързия душ.

Той се ухили на думите й и започна да се облича. Имаше работа за вършене и да си играе игрички с любовницата си, не бе на дневен ред. Имаше да търси шпионин и сега бе на крачка по-близо да го залови.

— Трябва да придвижим делото по случая с Породата, която бе намерена пребита почти до смърт, миналата седмица — заяви Джес, когато той си обу чорапите, преди да вдигне обувките си. — Искам тези фанатици под закона на Породите, вместо да се изправят пред правителственото правосъдие. Сигурна съм, че Управляващия кабинет може да ги накара да платят за грешките си.

— Не съм съгласен. — Той я погледна мрачно. — Нека правосъдната система се заеме с тях. Цял ден пресата ще го излъчва. Порода записана на запис как се опитва да не нарани похитителите си, а само да избяга, и бива пребита почти до смърт заради усилията си. Ще събуди симпатия, състрадание, както и гняв. Убий ги и на Породите ще се гледа с не по-добро око, отколкото на нападателите им.

Леко смръщване изкриви лицето й.

— Имаме право да получим справедливост — каза тя меко. — Същата група изнасили и уби младата женска порода преди месец и ти го знаеш много добре. Не можем да позволим това да продължи.

— В мига, в който ги освободят, аз ще се погрижа за тях. — Той облече копринената си риза и я закопча, преди да я набута в панталоните си. — Такива хора изчезват постоянно. Засега е най-добре хората да вярват, че полицията ще ги задържи.