Лора Лей - Целувка за Коледа

Бръкна вътре и извади малката фигурка. Фино изработен ангел с червена коса, сини очи и порцеланово тяло. Облечен с дънки и пуловер, с боси крака. На гърба му бяха закрепени кристални крилца, а на главата — блестящ ореол.

В краката му стоеше прекрасен сив вълк, чиито златни очи го гледаха с обожание. Намирането на художник, който да създаде исканото от Хоук, със сигурност не е било лесно. Деликатното украшение за елха беше изработено само за няколко седмици.

— Боже мой — прошепна Джесика и вдигна поглед към Породата. Пръстите й приютиха фигурката в дланта й. — Хоук, прекрасна е.

— Не толкова, колкото теб. — Трябваше да прочисти гърлото си, преди да продължи: — Това е първото ни украшение, Джес. Нашата първа Коледа заедно.

Хоук улови ръката й, вдигна пръстена от позлатено дърво на гърба на ангелчето, след което й помогна да се изправи и насочи ръката й към елхата.

Там, в центъра й, той прикрепи пръстена на едно клонче и се загледа как сини и златни светлинки проблясват около него.

След това сложи ръце на раменете на Джесика, обърна я към себе си, устните му докоснаха нейните и прошепна една молитва за бъдещето им.

Миг по-късно всичко потъна в мрак.

Джесика чу приглушения стон на Хоук. Но не от удоволствие или възбуда. Звукът беше толкова странен, така животински, че тя отвори очи, въпреки че той я дръпна към матрака.

Направо си беше падане. Не както мъж поваля жена, за да продължи с удоволствията, които заемаха мислите и на двамата. Беше пълно падане, ръцете му все още бяха обвити около нея, и той някак си успя да я плъзне под тялото си, въпреки че Джес усещаше, че почти е загубил съзнание.

— Хоук! — изкрещя тя и натисна много по-едрото му тяло, опитвайки се да го отмести от себе си и да разбере какво става.

След като успя да се измъкне, тя коленичи и стисна раменете му, когато внезапно беше дръпната за косата и захвърлена на пода.

Падна на ръце, вдигна глава и отметна косата от лицето си, опитвайки се да види нещо в мрака. Над нея падна мъжка сянка.

Устните на мъжа се извиха подигравателно, когато я погледна. Очите му, така познати, някога бяха изпълнени с топлота и приятелство. Едрото му тяло беше здраво, напрегнато от гняв, и Джес можеше да се закълне, че усеща желанието за убийство, излъчващо се от него.

— Тод — прошепна младата жена, гласът й беше дрезгав от предателство и болка.

Тод поклати глава, късо подстриганата му тъмноруса коса проблесна на коледните светлини.

— Мислех те за по-добра, Джес — отсече той. — Никога не бих предположил, че ще станеш курвата на едно куче. — Тя едва не трепна от презрението в гласа му, след което извика, когато той изрита Хоук. Неочакваният силен удар в ребрата не предизвика никаква реакция у половинката й, освен рязко издишване.

Джесика отмести поглед от очите на Тод към оръжието в ръката му. Безшумният автоматичен заглушител Глейсър беше изграден върху стария П-90. Напълно автоматичен, той използваше изгарящи плътта, разкъсващи броня муниции. Един куршум можеше да откъсне ръка или крак. Изстрел в главата, гърдите или гърба беше фатален. Оръжието беше незаконно, Съединените щати бяха поставили забрана за притежанието му преди повече от десет години, а всички продадени вече оръжия и муниции бяха издирени и конфискувани от собствениците.

— Какво правиш, Тод? — Джес съзря с периферното си зрение чантата си. Малкият Деринджър, който носеше там, не можеше да се сравнява с неговото оръжие, но ако успееше да стреля поне веднъж в главата или гърдите му, може би щеше да има шанс. Хоук може би щеше да има шанс.

— Глупава кучка — изсмя се Тод, лешниковите му очи горяха от гняв, когато ритна отново Хоук, преди да закрачи около матрака. — На какво ти прилича? Уверявам се, че ще си платиш за предателството към Бог и твоята страна. Тъпа курва.

Този път изрита нея.

Преди Джесика да успее да се отдръпне, стоманеният връх на ботуша му уцели корема й. Ударът я запрати към ръба на дървото и й изкара въздуха.

Задъхана, тя се опита да се отдръпне от пътя на следващия ритник и извика, когато той уцели бедрото й.

— Луд ли си? — изкрещя тя, едва отбягвайки следващия удар. — Породите ще те убият заради това, Тод.

Тод беше неин приятел. Бяха работили заедно в комуникационния център, бяха преминали заедно основното обучение и проверките на Породите. Той беше винаги усмихнат, винаги изглеждаше предан на Породите, винаги защитаваше техните права и правото им да живеят сред останалите хора.