Лора Лей - Целувка за Коледа

Джесика извика името му и тласъците му се засилиха. Хоук улови бедрото й с една ръка и се отпусна на лакът над нея. Устните му се плъзнаха по челюстта и шията й. Можеше да усети как напрежението нараства вътре в нея. Оргазмът й наближаваше, сладкият му аромат се обвиваше около него, призовавайки го да побърза, да я обладава по-силно. Нищо вече нямаше значение, освен да я има, да я маркира, да смеси уханията им, докато станат едно, докато се свържат така безвъзвратно, че никога да не могат да се разделят.

Задъхани стонове се откъсваха от устните на Джес, когато целувката продължи надолу към рамото й. Толкова близо. Влагалището й се стягаше около него. Краката й се вдигнаха и се обвиха около кръста му, вътрешността й се сви, мускулите пулсираха около движещия се член.

Един тласък. Два. И Джес избухна. Хоук го усети. Като експлозия от огън, която стисна пениса му, докато тя крещеше името му.

Хоук усети как собственото му освобождение последва нейното. Зъбите му се впиха в рамото й, маркирайки чифтосването им. Тласна се още веднъж и позволи на усещането да го залее.

Изръмжа, когато спермата се изстреля от него и изпълни Джес. Подутината в средата на пениса му го заключи вътре в нея, предизвиквайки още удоволствие, още бурно усещане, които разтърсиха и двама им.

Хоук се опитваше да задържи усещането, само колкото сетивата му да се насладят, да го запомнят, да познае всяка емоция, всяко чувство, изригнало в него. В него и в нея. Нейното удоволствие, нараснало толкова силно и бързо, че тя изгуби ясното си съзнание. Виковете й на наслада, неговото ръмжене. Ближещите пламъци по плътта му, усещането на зъбите й на рамото му.

Шокът почти унищожи последната следа от контрол. Тя го ухапа в мига, в който той ухапа нея. Малките й кучешки зъби пронизаха кожата му, помогнаха й да се задържи за живота, както Хоук за нея.

Държаха се, докато последните импулси на чист екстаз не замряха и ги оставиха да се понесат обратно към земята върху спокоен, успокояващ облак.

Бореха се за всяка глътка въздух. Държаха се един за друг като оцелели след буря. Телата им бяха влажни от пот, а сърцата им препускаха. Хоук усещаше Джес, със сърцето и душата си, как се обвива около него.

Вдигна глава от рамото й, отвори очи и я погледна. Тя беше отпусната под него, гърдите й се повдигаха и спадаха от тежкото й дишане. Клепачите й трепнаха и се отвориха.

— Ти си моята душа, Джес — каза мъжът просто. Не знаеше друг начин, по който да го изрази. — Ако те загубя, губя всичко, което съм.

Джесика вдигна ръка и докосна бузата му, а един от пръстите й трепна върху устните му.

— Ти си въздухът, който дишам, Хоук. — Гласът й беше сънлив, но в него звучеше толкова обич, че той се почувства смирен. — Всеки дъх, който поемам, ти си част от него.

Те бяха част един от друг.

Хоук се плъзна отстрани до нея, придърпа палтото й върху телата им, за да се стоплят, притегли я към гърдите си и си позволи да повярва.

Беше сутринта на Коледа и той държеше подаръка в прегръдките си.

Гледайки към ангелчето със счупеното крило, знаеше, че следващата година ще има друго. Перфектно, съответстващо на перфектната й любов. Но това беше дори по-ценно заради крилото, което беше счупено. Беше оцеляло. Точно както неговият ангел. Оцеляло и все пак запазило красотата и същността си. Едно отражение на любовта. Невинаги перфектна, не без изпитания. Но винаги беше там, съхранена и трайна.

Точно както неговата Джес беше оцеляла, издръжлива и обичана.

Неговият коледен ангел и той го държеше в прегръдките си, познаваше вкуса й, усещаше сърцето й, докосването на тялото й до неговото.

Истински дар от небето. Неговата Джес.

Неговата половинка.

Завинаги.

Lora Leigh

A Christmas Kiss, 2009

Редактор: Ralna, desi7y, ganinka, 2015

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36217

Последна корекция: 3 февруари 2016 в 08:23