Лора Лей - Целувка за Коледа

— Обичам те, Джесика Рейнс.

Младата жена почти се вцепени в прегръдките му, когато Хоук прошепна думите в ухото й. Вдигна глава и го погледна, устните й се разтвориха, а очите й се напълниха със сълзи.

— Винаги към те обичала, Хоук Естебан — отговори тя, гласът й беше тих и потрепващ. — От мига, в който те срещнах.

Той беше бъдещето й, той беше сърцето й.

Хоук наведе глава и потърка устните й със своите, наелектризиращата ласка едва не я накара да простене. Усети лека следа от пикантната есенция на целувката му. Вкус на страст, нужда, желание и глад. Вкус, който само подклаждаше нейните.

— Скоро — обеща той и обърна глава, за да докосне ухото й с устни. — Скоро, половинке.

Скоро. Тази нощ. Когато се върнеха в техния дом, когато пристъпеха обратно в огъня, който чакаше да пламне между тях.

Скоро щеше да го има. Неговото докосване, неговият танц и невероятното осъзнаване, че наистина има бъдеще.

Беше нощ само за любов. Дори по време на партито освен коледното настроение, размяната на подаръци и смехът, имаше една топлина и интимност, които свързваха Джесика и Хоук.

Дискретни усмивки, докосването на ръката му, знанието, че сексуалната нужда нараства и в двама им. Когато кожата й започна да настръхва от усещане и чувствителност, Хоук я хвана за ръка и я поведе към Улф и Хоуп, за да се сбогуват.

Всеки, който ги гледаше, щеше да разбере защо си тръгват и какво ще се случи тази нощ. Освен факта, че бяха Породи, те можеха да подушат разгонването. Джесика знаеше, че всяко докосване, всеки откраднат поглед един към друг, ги издава.

Обратният път до къщата им премина в мълчание. Краткото разстояние беше изпълнено с магия. В примигващите светлини, в топлината, простираща се между тях. Когато спряха на алеята, Хоук заобиколи автомобила, отвори вратата и вдигна Джес на ръце.

Тя не можеше да говори. Гърлото й се сви от емоция, когато Хоук отвори входната врата и вместо да тръгне към горния етаж, той се насочи към всекидневната.

Преди да излязат за партито, стаята беше празна, а сега там имаше елха и застлан с коприна матрак, който ги очакваше.

Лампичките на елхата светнаха, когато двамата влязоха в помещението. Синьо и златно. Цялото дръвче светеше в синьо и златно. Имаше само лампички, без украшения, но в основата имаше малка кутия с весела опаковка.

— Какво е това? — прошепна Джесика, когато Хоук я отнесе до матрака и я пусна върху плътната копринена покривка.

— Това е нашата първа Коледа.

Хоук се взря в блестящите й очи. В тях имаше сълзи. Джес гледаше дървото, сякаш никога преди не беше виждала такова, точно както той беше гледал първата елха, която Улф и Хоуп бяха украсили за първата Коледа в Хейвън преди няколко години.

Там, на фона на цветовете, които Хоук беше избрал за тяхното семейство — нейните сини очи и неговите златни — той я проследи как се протегна и докосна с треперещи пръсти една от малките лампички. Златна. Неговият цвят.

— Хоук — прошепна името му с треперещ глас, обърна се и се вторачи в него сякаш току-що й беше дал най-ценния дар на света.

Мъжът преглътна тежко, гърлото му се беше свило от емоция. Това беше най-трудното, с което трябваше да свикне, помисли си той. Толкова много емоции, докато преди беше чувствал толкова малко. Лабораториите ги бяха изтръгнали от Породите. Войниците и учените ги пребиваха, вледеняваха ги и в някои случаи убиваха, за да се отърват от онези, които не можеха да скрият чувствата си.

Хоук беше оцелял. Беше прикривал всичките си емоции, понякога дори от себе си. Не го интересуваше нищо друго, освен оцеляването на Породите като цяло, и след неговото бягство това бе станало основната му цел.

Допреди Джесика.

Сега, загледан в кадифените дълбини на очите й, той разбра, че ще умре, ще убие, ще се отрече дори от расата си заради тази жена.

— Това е първият ми подарък за теб — вдигна малката кутия, оставена под елхата, и я подаде на половинката си.

Лекото докосване на пръстите й по неговите беше като близване на пламък. Хоук усети вибрацията точно под кожата й, подуши възбудата и следа от нуждата, която я изпълваше. Също така можеше да усети любовта, излъчваща от нея. Никога преди не беше подушвал любов, не и по отношение на себе си.

Можеше да се пристрасти към това ухание.

Гледаше как Джес взе подаръка и бавно развърза панделката, която беше завързал около малката украсена кутийка. Тя се освободи лесно, позволявайки й да отвори капака.