Лора Лей - Целувка за Коледа

— Първо трябва да разберат кой го е направил — засмя се той. — Как мислиш, че се промъкнах зад него, кучко? Как мислиш, че успях да се скрия в къщата, в която той прекарваше всяка свободна минута, строейки я за теб?

Джесика тръсна глава, за да отметне косата от лицето си, докато се опитваше да открие начин да излезе от тази ситуация. Как беше успял да се промъкне покрай Хоук? И да го извади от строя толкова лесно?

Тод се изсмя отново. Звукът беше грозен, брутален. В него отекваше заплаха и желание да причинява болка.

— Не можеш да разбереш, нали, Джесика? — попита подигравателно. — Предполагам Породите не са ти казали всичко за непосредствената близост и връзките, така ли е?

Всъщност тя знаеше това. Непосредствената близост и връзките се изразяваха в това, когато един човек станеше част от дадена глутница или семейство и мирисът му започваше да се смесва с този на околните членове на глутницата или семейството. Човекът започваше да излъчва не само собствената си миризма, но и тази на областите и на Породите в непосредствена близост.

— Постарах се да стоя близо. — Тод огледа всекидневната. — Носех дървен материал, навъртах се наоколо, говорехме си и се смеехме, докато къщата се строеше. А след това… — Усмивката му стана лукава. — След това влизах вътре възможно най-често, облечен в едни и същи дрехи, като се постарах да бъдат прани заедно с униформите на Породите. — Мъжът поклати глава. — Понякога е толкова лесно да се промъкнеш покрай тях. Затегнаха охраната около нас, когато заподозряха, че си ги предала, но въпреки това не беше достатъчно. Защото аз знаех как да ги заблудя.

Но не беше успял да ги заблуди задълго. Близостта и сътрудничеството само бяха направили миризмата му позната за Породите. Хоук може да беше пропуснал индивидуалният му мирис, смесен с неговия собствен, както и с този на останалите Породи, които бяха влезли в къщата, за да поставят елхата и лампичките, но това не означаваше, че Тод бе в безопасност.

Миризмата му сега беше смесена с тази на оръжието, както и уникалния му аромат, който сигурно беше по-силен заради разстоянието в стаята.

Познанията на Джес по тази тема бяха ограничени, но на Породите — не. Те знаеха как да проследяват враговете си, независимо дали те са били в непосредствена близост и сътрудничество, или не.

— Няма да ти се размине, Тод. — Младата жена поклати глава, но знаеше, че времето й изтича. Можеше да види в изражението му, в стягането на плътта на скулите и челото му, че той подготвя следващия си ход.

Не можеше да стигне до собствения си пистолет.

— Как успя да повалиш Хоук? — Не беше усетила удар по главата му, а със сигурност щеше, ако имаше такъв.

Тод се ухили отново. Усмивката му беше самодоволна и триумфална.

— Шампанското, което му дадох на партито. Имаше опиат. Специална малка смес без мирис, без вкус и отнема няколко часа да въздейства на сетивата на Породите. Възползвах се от удобния случай — сви той рамене. — И се увенча с успех.

Успех за него.

— Не искаш да правиш това, Тод — каза дрезгаво Джес и се изправи на крака, олюлявайки се сякаш е замаяна, сякаш ударите и шокът й бяха дошли прекалено много. — Не можеш да унищожиш Породите по този начин. Няма да проработи.

— Ще ми се размине — увери я той. — Те никога няма да разберат, че съм бил аз.

— Не ме слушаш, точно като баща ми — каза остро тя, привидно разгневена. — Начинът да ги унищожиш не е чрез този вид измама. А чрез разгонването.

Тод спря.

— Чифтосването е само слух. — И все пак в гласа му имаше съмнение.

Джесика се изсмя тихо, след което се хвана за ребрата.

— Ще ти простя синините само за миг — каза тя. — Дори ще се опитам да забравя, че си идиот, действащ на своя глава. — Мъжът се намръщи от обидата. — Представи си, ако можеш, че разгонването съществува. Как ще унищожиш Породите?

Очите му се присвиха към нея. О, да, нека съмнението раздвижи малкия ти мозък, помисли си Джес. Тя беше дъщеря на човека, ръководещ Обществото за чиста кръв, част от което очевидно беше и Тод. Дъщерята, която беше в затвора и беше предала хората си. Но той не можеше да бъде сигурен, не съвсем. Никой не беше чул нищо за нея в продължение на една година.

— Ти можеш да докажеш разгонването — предложи той тихо.

— Татко няма да ме чуе. — Джесика поклати глава яростно. — Убийството на половинките им само ще ги вбеси, но те имат зад гърба си подкрепата на много влиятелни политически фигури. Това не е начинът да бъдат победени.