Лора Лей - Целувка за Коледа

Тод кимна бавно.

— Трябва да накараме хората да се страхуват от тях.

Джес се усмихна одобрително.

— Аз не съм предала хората и страната си. Знаеш, че не бих го сторила. Обичам баща си. Обичам страната си.

— Ти измъкна половинките на Ганър и Арлингтън от капана — обвини я той гневно, но пистолетът му се отпусна и вниманието му се насочи другаде.

— Направих онова, което трябваше — изръмжа Джес. — Разгонването, Тод. Докажи разгонването. Как ще го сториш?

Мъжът облиза устни и я погледна, сякаш започваше да разбира гледната й точка.

— Остави разгонването да поеме своя курс — предложи тя. — След това е бягството. Веднъж да го направя и разгонването да ме обземе, тогава ще имам това, от което се нуждаем, за да унищожим враговете. Доказателство.

Нямаше такава възможност.

— Чифтосана ли си?

— Близо съм. — Джесика прокара пръсти през косата си, имитирайки раздразнение. — Докато ти не реши да си играеш на идиот. Боже, не можа ли да ми дадеш само още няколко дни? Това е всичко, което ми трябва.

Дали подейства? Тод беше подозрителен. Все още я наблюдаваше, сякаш знае, че го лъже, че си играе с него.

— Как мога да ти вярвам? — Искаше да й повярва, защото мисълта най-сетне да докаже, че Породите са заплаха, беше неустоима.

— Никога ли не обръщаш внимание на друго, освен на собствените си безславни малки фантазии? Кажи ми, Тод. Някога здрависвал ли си се с някоя от съпругите на Породите? Не си ли забелязвал, че никога не ти позволяват да ги докоснеш? Как само на определени членове на някое министерство им е позволено да бъдат около тях? Казаха ми за разгонването още през първата ми година тук, защото съпругата на Алфа, както и тази на втория по ранг, се сприятелиха с мен. Аз трябваше да подпиша откази и да се закълна във всичко под слънцето, че никога няма да разкрия това. За да го докажа, трябваше да се погрижа един от тях да се чифтоса с мен. — Джес погледна към Хоук привидно отвратена и забеляза лекото трепване на клепачите му.

О, господи, нека се събуди. Нека да се оправи. Тя нямаше идея как да се измъкне от ситуацията. Оставаше й само да говори. Тод беше прекалено далеч, за да мине покрай него, и прекалено подозрителен, за да успее да го изкара от стаята.

— Все пак Хоук трябва да умре — каза Тод, когато тя отново го погледна.

— О, разбира се, убий кокошката, която снася златни яйца. — Джесика извъртя очи. — Откъде мислиш идва разгонването? Не чете ли документите? Хормон, Тод. Хоук трябва да направи всички онези малки „живи“ неща, като да ме целува, да ме чука, опитвайки се да ме заплоди с малки бебета Породи. Все още ли не схващаш?

Младата жена щеше да повърне. Не можеше да повярва, че казва тези неща, че Хоук е там и може да я чуе. Беше се борила толкова дълго, за да се реваншира за онова, което беше сторила против волята си. Сега само доказваше, че може би ги е предала доброволно.

Сякаш можеше да види бъдещето си пред вътрешния си взор. Виждаше как щастието й умира, а животът й става залог. Но ако Хоук оцелееше, ако успееше да се спаси, всичко това щеше да си е струвало.

Хоук подушваше лъжите, които прииждаха от Джесика на вълни. Отчаянието й да накара Тод Бенет да й повярва. Звучеше убедително и когато успя да погледне за миг към лицето й, видя, че също и изглежда така. Неговата Джес играеше ролята на живота си и се бореше да му даде шанс да се съвземе.

Животното вътре в него бавно се събуждаше. Той усещаше как сетивата му се обострят, а силите му се възвръщат. Уникалната му генетика бавно се мъчеше да превъзмогне бариерата, замъгляваща съзнанието му.

Какво, по дяволите, се беше случило? Чувстваше се като ударен с дъска, но знаеше, че няма начин някой да го отстрани толкова лесно.

— Не мога да повярвам, че някой ти е дал заповед да опиташ нещо толкова налудничаво — продължи Джесика с отвратена въздишка. — Наистина, Тод. Твоят неопитен наемник не информира ли групата колко пъти съм била в онази гора, опитвайки се да избягам от това място?

Последва мълчание.

— Групата не знае за това — призна най-сетне Тод. — Аз бях този, който стреля по теб.

— Татко щеше да те убие, ако беше още жив — изплю Джес. — Дори той знаеше, че не трябва да се опитва да ме убие. Знаеше какво се опитвам да направя, просто не беше съгласен. Смяташ ли, че той би рискувал да ме дрогира, ако наистина бяха против него? Наркотикът беше използван, за да ми даде правдоподобно доказателство, а не защото проклетото нещо действително работи. Използвай мозъка си за разнообразие.