Лора Лей - Целувка за Коледа

Хоук усети как Джес се отдалечи от елхата и отвори очи само колкото да фокусира погледа си, да разбере дали зрението му вече се е възвърнало напълно.

Първото нещо, което видя, беше порцелановата фигура на пода, едното малко кристално крилце лежеше на парченца върху твърдата дървена повърхност.

Породата трябваше да стисне зъби, за да не изръмжи яростно. Това беше първият му подарък за половинката му, отражение на онова, което той виждаше в нея. Неговият ангел. Красотата, която можеше да укроти звяра в него.

Тод Бенет беше ходещ мъртвец.

— Иска ми се да ти вярвам, Джесика. — Гласът на Тод беше изпълнен със съжаление и надежда. — Историята е добра, трябва да ти го призная. Достатъчно да ме накара да искам да ти вярвам.

— Тогава ме убий — изсмя се тя. — Давай, Тод. Направи най-голямата грешка в живота си. Защото когато го направиш, чичо Крейг ще протегне ръка от затвора и ще извие мършавия ти врат.

Крейг Рейнс. Арестът му беше извършен толкова тихо, че новината дори не бе достигнала до вестниците. Само няколко души знаеха за това. Джес знаеше, защото беше дала на Породите информацията, че и чичо й, и баща й са свързани с Обществото за чиста кръв.

Хоук усети как Тод спря.

— Крейг не е заловен — каза той, но Хоук долови страха в гласа му.

— Не бъди глупак — отсече Джесика, и макар тонът на гласа й да беше твърд, мъжът на пода усети как страхът й нараства. — Крейг стоеше зад заговора за убийството на Породите на коледното парти в Адвърт точно преди освобождението ми. Той беше свръзката ми.

Хоук почти беше готов да се раздвижи. Усещаше как мускулите му се отключват, адреналинът циркулира в тялото му, докато той се напряга да атакува. Само още няколко секунди. Само ако Джес можеше да издържи още малко, да разсейва Тод…

— Не мога да рискувам — каза Тод тихо, гласът му сега беше изпълнен със съжаление. — Съжалявам, Джес. Не мога да пропусна шанса си с теб.

Щеше да я убие.

Джес проследи как Тод вдигна оръжието и се прицели в корема й. По дяволите, това щеше да боли. Той искаше да я накаже, независимо дали го вярваше или не.

— Чичо Крейг ще те одере жив заради това — отсече тя.

— Подобно на Породите, Крейг първо трябва да разбере кой го е направил — информира я той, усмивката му беше стегната и сурова. — За разлика от някои, които са в Обществото, аз вярвам, че понякога трябва да поемаме всяка възможност, която ни се отдава, да унищожим Породите. Ти си неговата половинка. Жива, ти ще служиш за техните цели. Мъртва, ти ще го унищожиш.

Ръката му се стегна.

Джесика се хвърли през стаята, плъзвайки се по пода, благодарна, че стреля по нея, не по Хоук. В същото време злокобен, разярен вой отекна в къщата.

Падането на замлъкналото оръжие се чу секунда преди писъците му. Секунда преди да настане хаос.

Залитайки, Джес се втурна към чантата си. Вдигна глава и се препъна в матрака, очите й се разшириха при гледката, разкрила се пред тях.

Животинска, примитивна. Хоук държеше Тод за врата в мощната хватка на ръцете си и го разтърси. Оръжието падна на пода и Тод се взря ужасено в яростното изражение на Породата.

Устните на Хоук бяха отдръпнати, оголвайки кучешките му зъби, които проблясваха на слабата светлина на коледните лампички. Още един вой се изтръгна от него, когато войниците Породи нахлуха в стаята. Водеше ги не друг, а самия Улф, изражението му беше яростно. Хоук отново разтърси Тод, преди да го хвърли към стената и да забие юмрук в корема му.

Въздухът излезе от гърдите на другия с въздишка. Когато Хоук отстъпи назад, той се свлече на пода задъхан, кратки викове се откъсваха от гърлото му, докато се опитваше да изпълзи надалеч.

— Хоук… — Джес тръгна към половинката си и вдигна треперещата си ръка. От очите й започнаха да се стичат сълзи.

Тогава той се обърна. Златните му очи горяха от гняв. Ридание разтърси тялото й. Той беше чул всичко. Беше я чул да говори как го е предала и как ще го предаде по-късно. Беше чул лъжите, които беше казала, за да отвлече вниманието на Тод, лъжи, които щяха да подпишат смъртната й присъда.

— Моята половинка — изръмжа Хоук, дръпна я неочаквано към себе си, шокирайки я със силата на хватката и ръмженето в гласа.

Преди тя да успее да потвърди или отрече, той сведе глава, устните му покриха нейните и езикът му се тласна властно между нейните.

Вкусът на хормона веднага експлодира през сетивата й. Беше по-плътен, по-пикантен отвсякога. Джес усети как пламва почти моментално, експлозията от усещане, глад и нужда връхлетя тялото й и я накара да се притисне към гърдите му, за да се доближи до него.