Лора Лей - Целувка за Коледа

— Притесняваш се прекалено много — увери я Хоук, когато напуснаха къщата и излязоха на студения нощен въздух.

Поведе я бързо към Роувъра, помогна й да се качи, след което заобиколи към шофьорското място. Джесика стискаше ръце здраво в скута си.

Знаеше, че Хоук усеща нервността й, но не можеше да се сдържи. Никога не я бяха приемали, докато не беше дошла тук преди две години. През първата, когато беше работила заедно с Породите, беше започнала да мисли, че е намерила това приемане. Докато неволно и несъзнателно бе дала на баща си информацията, от която той се нуждаеше, за да нападне Хейвън по най-лошия начин. Беше му дала местоположението на дома на Алфа Вълка, както и тези на втория му командир и на шефа по сигурността. Местоположения, които бяха пазени в тайна с основание, защото животът им беше в опасност.

Придвижването до комуникационния център беше бързо. Хоук спря Роувъра пред огромните двойни врати, откъдето излезе една млада Порода и тръгна към шофьорската врата. Хоук слезе от автомобила и тръгна бързо към вратата на Джесика.

Тя пое ръката му и му позволи да я поведе към павирания вход и да я въведе във вътрешността на сградата.

В горната, надземна част на управлението имаше големи стаи, кухня и различни работни офиси. Подземната част, подсилена и почти недостъпна, представляваше огромна отворена площ.

Присъединителните церемонии, както наричаха браковете в Обществото на Породите, често се сключваха там. Натам се втурнаха половинките, когато Хейвън беше атакуван. Там се провеждаха доста важни срещи.

Хоук я поведе към големия асансьор и въведе своя код за сигурност. Вратите незабавно се затвориха и двамата бяха пренесени бързо няколко етажа под земята. Озоваха се в широк коридор, където се движеха хора и Породи. Присъстваха няколко репортери, но не бяха допуснати фотографи. Породите високо ценяха личния си живот, без значение дали бяха от котешки или кучешки род.

— Почти трепериш — обвини я Хоук тихо.

— Не се справям добре на партита. — Джесика вдигна глава и изпъна рамене, когато минаха покрай няколко Породи войници, които я бяха ескортирали до килията в деня, в който беше арестувана.

— Ще се справиш чудесно — увери я той. Секунда след това влязоха през широките двойни врати в главната зала. Хоук й помогна да свали палтото си и го подаде на един отзивчив прислужник. Човек.

Койоти и Вълци общуваха заедно на фона на коледна музика под ярките, разноцветни светлини. В единия край на помещението имаше огромна елха, пищно украсена и с подредени под нея подаръци.

Улф Ганър стоеше близо до ярко оцветеното традиционно дърво заедно с Хоуп, неговата половинка. Хоуп, с леко азиатските си черти и дребен ръст, беше облечена в коледно светлозелено. Черната й коса падаше до раменете й като копринена панделка и й предаваше почти царствен вид.

Улф, много по-висок и широкоплещест, стоеше с ръка, обвита около раменете й, и се засмя на нещо, казано от друга Порода. Чупливата му черна коса беше изтеглена назад и завързана на тила му. Както повечето мъже, беше облечен в черно, с тъмна сребърна копринена лента, простираща се от рамото през гърдите към кръста му, показваща ранга му на Алфа Вълк.

Много от мъжете също носеха ленти. Различни цветове, издържани в синьо или сиво. Вторият по ранг носеше светлосива, шефът по сигурността — тъмносиня, а по комуникациите — сребристосиня.

Жените, както гости, така и Породи, бяха облечени в дълги, екстравагантни рокли. За вторите това беше шанс да бъдат жени, а не войници.

— Виждам, че най-накрая я накара да се присъедини към нас, обикновените смъртни. — Ашли Тру се приближи към тях, подигравателната й усмивка свари Джесика неподготвена.

— Беше изпитание — призна Хоук, придърпвайки половинката си по-близо.

— Той е изпитанието — влезе в тона й Джес. Всъщност се радваше да види Ашли сега, когато не й беше бодигард.

— Повечето мъже Породи са — въздъхна другата жена с преувеличено търпение. — Примиряваме се, доколкото можем.

— Бъди добро хлапе или ще кажа на твоя Алфа за спа процедурите — предупреди я Хоук. — Чух, че си взела пълен пакет днес.

Усмивката на Ашли засия и тя бухна платиненорусите си къдрици, прокарвайки блестящите си нокти през тях.

— Дел Рей обича да ме глези, Хоук. Пък и няма да те послуша.

— Хлапачка — засмя се Хоук отново.

— Винаги — съгласи се Ашли. — Сега върви да намериш Улф. Преди малко питаше за теб. Аз отивам за още пунш.