Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Престрои се в първото платно. За пръв път от месеци изпитваше спокойствие и умиротворение. Моли му бе казала, че го обича, и сега той много добре разбираше какво означава това. Освен това бе наясно какво трябва да направи. И този път възнамеряваше да е по всички правила.

Половин час по-късно Кевин позвъни на вратата на семейство Кейлбоу. Отвори му Андрю, облечен в джинси, понесъл оранжева вътрешна автомобилна гума.

— Кевин! Искаш ли да плуваме заедно?

— Съжалявам, приятелче, но днес не мога. — Младият мъж мина покрай момчето. — Трябва да се видя с майка ти и баща ти.

— Не зная къде е татко, но мама е в кабинета си.

— Благодаря. — Кевин разроши пътьом косата на детето и се насочи към кабинета в задната част на къщата. Вратата беше отворена, но той въпреки това почука. — Фийби?

Тя се извърна и се втренчи в него.

— Извинявай, задето нахлувам така, но се налага да говоря с теб.

— Нима? — Домакинята се намести по-удобно на стола си и изпъна дългите си крака на танцьорка — по-дълги от тези на Моли, но далеч не толкова съблазнителни. Носеше бели шорти и розови пластмасови сандали, изрисувани с пурпурни динозаври. При все това изглеждаше по-застрашителна и от самия Господ, а що се отнасяше за играчите на „Старс“, тя беше не по-малко могъща.

— Отнася се за Моли.

За миг му се стори, че в очите й се мярна някаква несигурност.

— И какво за нея?

Кевин пристъпи в стаята и зачака покана да седне. Такава не последва.

Явно нямаше лесен начин да го каже, а и той не възнамеряваше да търси такъв.

— Искам да се оженя за нея. Истински. И бих желал да получа благословията ти.

Вместо очакваната усмивка, получи високомерно повдигане на вежди.

— И откъде се взе това желание?

— Обичам я и искам завинаги да стана част от живота й.

— Разбирам.

Лицето на Фийби запази безстрастното си изражение. Явно беше страхотна на покер. А може би Моли не й бе казала за любовта си към него. Толкова типично за нея да се опита да го предпази, като крие чувствата си от сестра си.

— Тя ме обича. — Признанието му не впечатли Фийби. — Сигурен съм, че ще бъде щастлива да го чуе — опита отново Кевин.

— О, не се и съмнявам, че ще бъде. Поне в началото.

Температурата в стаята спадна с поне десет градуса.

— Какво искаш да кажеш?

Тя стана иззад бюрото. Имаше сурово изражение, което никак не подхождаше на някой, обут в пластмасови сандали с нарисувани динозаври.

— Знаеш, че искаме Моли да бъде щастлива.

— Както и аз. Затова съм тук.

— И съпруг, за когото тя ще бъде на първо място.

— Точно такъв ще получи.

— Струва ми се, че вълкът много бързо си смени козината.

Кевин не смяташе да се преструва, че не разбира думите й.

— Трябва да призная, че ми отне известно време, за да осъзная, че футболът не е всичко на този свят, но любовта ми към Моли промени изцяло възгледите ми за живота.

Изражението й на хладен скептицизъм, когато заобиколи бюрото, не вещаеше нищо добро.

— А какво ще кажеш за бъдещето? Всички знаят колко си отдаден на отбора. Веднъж каза на Дан, че след като прекратиш активната си състезателна кариера би искал да станеш треньор. Той е останал с впечатлението, че някой ден смяташ да бъдеш част от ръководството. Все още ли имаш подобни намерения?

Кевин не смяташе да лъже.

— Няма нищо лошо в това, човек да прави планове за бъдещето си.

— Не, разбира се, че няма. — Фийби скръсти ръце. — Хайде да бъдем честни — Моли ли искаш, или „Старс“?

Всичко в него застина и кръвта сякаш се смрази в жилите му.

— Надявам се, че нямаш предвид това, което си мисля.

— Да се ожениш за сестрата на собственичката на отбора, е най-лесният и сигурен начин да си осигуриш място в ръководството на отбора.

Сега студът скова и костите му.

— Казах, че съм дошъл, за да получа благословията ти, но не и че се нуждая от нея. — Кевин се обърна, за да си тръгне, но следващите думи на Фийби изплющяха като камшик по гърба му.

— Ако се доближиш отново до нея, можеш завинаги да се простиш със „Старс“.

Той се извърна, не вярвайки на ушите си. Очите й бяха студени и решителни.

— Не се шегувам, Кевин. Сестра ми изстрада достатъчно и аз няма да позволя да я използваш за осъществяването на бъдещите си кроежи. Стой далеч от нея. Можеш да избираш: или Моли, или „Старс“. Няма да получиш и нея, и отбора.

„Дафни беше в отвратително настроение. Не можеше да се отърси от мрачните мисли, дори когато печеше любимите си овесени курабийки с ягоди. Те я преследваха и докато разговаряше с мишока Мърфи, който преди няколко седмици се пресели в гората. Дори купчината блестящи и съвсем новички монети, които подрънкваха в розовата й раница, не изпълваха душата й с радост. Искаше да изтича в дома на Мелиса, за да се развесели, но приятелката й уреждаше пътуването си до Париж с новия си приятел жабока Лио.