Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Зад гърба й водите на езерото проблясваха на слънчевата светлина, небето над главата й се синееше в безбрежната си синева. Един идеален ден, който сякаш й се присмиваше. Лили зърна една врата отстрани и се спусна към нея. Не очакваше, че ще е отключена, ала тежката дръжка се превъртя в ръката й.

Вътре цареше пълна тишина. Тя прекоси задната част на къщата, надникна в кухнята, после се запъти към дневната. Оттам се качи по железния мост.

Сводестият вход в другия му край я мамеше към неговата светая светих. Нямаше право да влиза там, ала все пак го направи.

Той стоеше с гръб към вратата и опаковаше тубите с акрилни бои в малък куфар. Както и предишния път, когато бе идвала тук, художникът бе облечен в черно — елегантни панталони и риза с дълги ръкави. Облекло за пътуване.

— Искаш ли нещо? — изръмжа мъжът, без да се обърне.

— О, да — отрони тя задъхано.

Той най-после се обърна, но ако се съдеше по стиснатите челюсти и суровия поглед, нямаше да й е лесно.

— Искам теб — заяви Лили.

Трудно беше да се повярва, че е възможно, но изражението му стана още по-надменно. Тя адски бе наранила гордостта му и трябваше доста да се потруди, за да го спечели отново.

Неканената гостенка подхвана подгъва на лятната си рокля, изхлузи я презглава и я захвърли. Разкопчаният сутиен я последва. Накрая пъхна палци под ластика на пликчетата си, смъкна ги надолу и пристъпи настрани от белия кръг.

Той я наблюдаваше безмълвно, с безизразно лице.

Лили вдигна ръце, плъзна пръсти в гъстите си коси и ги повдигна от тила. Сгъна леко едното си коляно, изви се в кокетна чупка в кръста, заставайки в позата, продала милион плакати.

Да стои в тази поза на нейната възраст, навярно изглеждаше нелепо. Ала вместо това тя се чувстваше могъща и огнено чувствена, точно както той я бе нарисувал.

— Да не би да смяташ, че с подобни номера можеш да ме спечелиш отново? — изсумтя Лиам пренебрежително.

— Да. Смятам.

Той кимна рязко с глава към стария диван с протрита кадифена дамаска, който предишния път го нямаше.

— Легни.

Лили се запита дали върху същия диван не бе лежала и друга жена, за да му позира, ала вместо ревност изпита единствено съжаление. Която и да бе жената, тя не притежаваше нейната сила.

Бавно, с уверена усмивка на уста, тя пристъпи към дивана, поставен под един от таванските прозорци. Когато се излегна, светлината окъпа кожата й в златисто сияние.

Не се изненада, като го видя да вади трескаво палитрата и тубите с бои от куфарчето. Как би могъл да устои на желанието да я рисува? Отпусна глава върху извитата си ръка и застина в позата на съвършено задоволство върху мекото кадифе, докато той работеше, изстисквайки боите върху палитрата. Накрая събра четките и приближи към нея.

Не й бе убягнало учестеното му дишане, а сега забеляза и пламъка на желанието, лумнал в очите на гения. Той коленичи пред нея. Тя зачака. Търпеливо и уверено.

И той започна да я рисува. Но не претворяваше образа й върху платното. Рисуваше върху голата й плът.

Прокара леко по ребрата й четката, натопена в яркочервена боя, сетне добави виолетово и прускосиньо върху бедрото й. Изпъстри рамото и корема й с оранжеви, кобалтови и изумрудени краски, стисна вече ненужната четка между зъбите си като пиратски кинжал и с върха на четката покри гърдите й със ситни точици в ултрамарин и светложълто. Зърната й се втвърдиха, когато ги очерта с тюркоазни и пурпурни кръгове. Разтвори бедрата й и ги нашари с крещящи зеленикави и синьо-виолетови петна.

Тя усети как едновременно с желанието у него растат яростта и нетърпението и не се изненада, когато Лиам захвърли четките и започна да нанася боите с пръсти, размазвайки ги в чувствени спирали, галеше и мачкаше плътта й, докато тя повече не можеше да издържа.

Скочи на крака и трескаво задърпа копчетата на ризата му, зацапвайки я със златистата боя, с която бе изрисувал дланите й. Вече не й стигаше да бъде негово творение, искаше да пресъздаде и запечата завинаги образа му във въображението си. Когато най-после остана гол, тя се притисна страстно към него.

Боите по тялото й се размазаха и отпечатаха върху кожата му. Наблизо отново нямаше легло, затова тя събори възглавничките от дивана и го целува, докато и двамата не останаха без дъх. Лиам най-сетне успя да се отдръпне назад, само колкото да навлезе в пулсиращата й женственост.

— Лили, любов моя… — Нахлу в нея със същото настървение, с което създаваше творбите си.