Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Кевин я измери с изумен поглед от горе надолу.

— Би могла да проявиш поне малко възторг.

— Продължавай.

— Фийби не остана очарована. — Той се оттласна от оградата и изведнъж бръчиците около устата му станаха по-отчетливи. — Всъщност тя направо побесня. Обвини ме, че те използвам, за да си подсигуря бъдещето, след като прекратя състезателната си кариера.

— Не разбирам.

— Всички знаят, че след като спра да играя, искам да стана треньор, дори вече съм говорил с Дан за това.

Моли най-сетне проумя.

— Сестра ми ти е казала, че ме използваш, за да си подсигуриш бъдещето в „Старс“. Така ли е?

— Нямам нужда от теб за това! — избухна Кевин. — Много отдавна съм доказал какво мога! В цялата лига няма играч, който да разбира тази игра повече от мен, а тя ме гледаше сякаш съм някакъв нищожен паразит. Моли, разбирам, че обичаш сестра си, но най-важното във футбола е победата. Длъжен съм още тук и сега да ти заявя направо, че изгубих всякакво уважение към Фийби.

Моли реши, че краката й вече са достатъчно укрепнали, за да я удържат, и се изправи.

— Това не е всичко, нали?

Изражението му бе смесица от гняв и смущение, сякаш не можеше да проумее как от галеник на съдбата изведнъж се бе превърнал в неин презрян роб.

— Тя заяви, че мога да имам или теб, или „Старс“, но няма да получа и теб, и отбора. Каза, че ако още веднъж се доближа до теб, с кариерата ми в отбора е свършено. Ако остана далеч, ще запазя работата си.

Сякаш красиво и уханно цвете разцъфна в сърцето на Моли.

— И ти й повярва?

— Дяволски си права — повярвах й! И толкова по-зле за нея! Аз не се нуждая от „Старс“. Дори вече не желая да играя за този отбор.

Нейната мила, любяща сестра, която толкова обича да си пъха носа в чуждите работи…

— Тя те е изпързаляла, Кевин. Цялата тази история е една опашата лъжа.

— Какви ги приказваш?

— Фийби иска да преживея Голямата любов, както тя с Дан.

— Видях лицето й. Изобщо не лъжеше.

— Тя е отлична актриса.

— Това са пълни глупости. Какво искаш да кажеш с тази Голяма любов? Аз вече й казах, че те обичам.

— Сестра ми е заклета романтичка. Почти като мен. Една обикновена любов не й стига. Тя иска да преживея нещо, което ще помня цял живот, ще ме топли и утешава, когато забравиш да ми изпратиш цветя за някоя годишнина или изпаднеш в ярост, ако одраскам бронята на колата.

— Сигурен съм, че разбираш за какво говориш, макар че аз нямам и понятие.

— Щеше да имаш, ако беше жена.

— Е, извини ме, че не съм и имам…

— Всички приказки за любов са чудесни, но много рядко и много малко жени имат късмета да изживеят нещо изключително и незабравимо. — Всичко това бе толкова присъщо за Моли, че тя трябваше на всяка цена да го накара да го прозре. — Нима не проумяваш? Дан е спасил живота й! Заради нея е готов да се откаже от всичко. И тъкмо поради това Фийби е убедена с цялото си сърце и душа, че за него тя е на първо място — преди футбола, амбициите му, преди всичко в този живот. Тя иска и аз да имам същото, затова те е накарала да повярваш, че трябва да избираш между мен и работата си.

— Нима искаш да ме убедиш, че тя е застрашила успеха на целия отбор, само и само да ме накара да направя някакъв велик романтичен жест ? — избухна той. — И аз трябва да повярвам на това ?

Кевин я обичаше! Виждаше го в очите му, долавяше го във всяка изречена дума. Той е бил готов да се откаже от отбора заради нея, пееше сърцето й. Ала нежните трели почти се заглушаваха от друг звук — колкото неочакван, толкова и неизбежен.

Воят на пожарната сирена.

Моли се опита да не му обръща внимание. Макар да бе сигурна, че нищо не застрашава кариерата на Кевин в „Старс“, той не го знаеше и бе готов да я пожертва.

Да, сърцето й определено пееше. Да, това беше онзи незабравим миг, който щеше да помни до края на живота си. Един съвършен, блажен миг!

Ако не беше пожарната сирена.

Не, нямаше да я слуша.

— Струваш ми се малко ядосан.

— Ядосан? Защо да съм ядосан?

— Защото си помислил, че Фийби ще те изрита от „Старс“.

— Май забравяш, че вече не ми пука за „Старс“. Забравяш, че искам да играя за отбор, чийто собственик разбира, че целта на играта е победата, и не е готов с лека ръка да рискува милиони долари заради някаква нелепа прищявка, принуждавайки най-добрия си куотърбек да се прави на сър Галахад 54 54 Един от рицарите на Кръглата маса, символ на образцов герой. — Бел.ред. !

Пожарната сирена зави по-силно.

— Значи, излиза, че не си направил голяма жертва.