Сюзън Филипс: Капризите на сърцето

Той не откъсваше поглед от нея.

— Така че се налага да ти дам нещо повече.

— Не е необходимо. — Моли му се усмихна, сияеща от любов. — Ти взе изпита.

— Прекалено късно. — Сграбчи ръката й и я повлече обратно към лагера. — Ела, скъпа.

— Не, наистина, Кевин. Всичко е наред. Всичко беше… заради онази пожарна сирена. Разбирам, че сигурно звучи налудничаво, но трябваше да се убедя, че наистина ме обичаш. Аз…

— Не можеш ли да вървиш малко по-бързо? Искам по-скоро да приключим с всичко това, за да започнем да се трудим за онези деца, за които спомена.

Дете… И този път всичко щеше да бъде както трябва. Моли осъзна, че той я водеше към плажа.

— Не е нужно да…

— По-добре да вземем една от лодките. Не че не вярвам, че можеш да караш кану, но последния път, когато се качихме на кану, доста оплеска нещата.

— Искаш да се возим на лодка в езерото? Сега?

— Имаме недовършена работа. — Поведе я към пристана. — Ти все още очакваш онзи велик романтичен жест.

— Не, нищо не очаквам. Наистина! Освен това вече получих най-романтичния жест, на който си способен. Беше готов да се откажеш от „Старс“ заради мен.

— Което ни най-малко не те впечатли.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. — Той скочи в лодката, привързана на кея, и я повлече със себе си. — Очевидно все още не съм достигнал високите стандарти на Дан Кейлбоу.

— Не е вярно, достигнал си ги! — Моли се отпусна на дървената пейка. — Аз просто… проявих известна предпазливост.

— Държа се като истинска невротичка. — Кевин развърза въжето и взе греблата.

— Признавам. Наистина ли е нужно да плаваме навътре?

— О, да. — Спътникът й започна да гребе.

— Излъгах те. Когато казах, че не те обичам.

— Да не мислиш, че не го зная? Ще ти докажа какъв заклет романтик съм, когато стигнем в средата на езерото.

— Не искам да ти противореча, но не си представям как ще се изявиш като романтик в средата на езерото.

— Така си мислиш ти.

Толкова много го обичаше, че беше готова да се съгласи на всичко.

— Прав си. Ужасно е романтично да гребеш до средата на езерото. Няма по-романтичен жест.

— Кой друг, ако не аз, разбира от романтика.

Този прекрасен сладкодумен пасторски син нямаше и понятие от романтика, но знаеше всичко за любовта. Докато гребеше, при всяко движение на мускулите му върху гърдите му оживяваше и Дафни.

— Страхотна тениска. Харесва ми.

— Ако си права за сестра си — и искрено се надявам да си, макар да се кълна, че ще докладвам за поведението й на председателя на лигата — ще ги накарам да поръчат такива за всички играчи в отбора.

— Не мисля, че е най-блестящото ти хрумване.

— Всички ще ги носят — усмихна се Кевин. — Ще направя изключение за защитниците и на техните тениски ще бъде щампован Бени. Поздравявам те, че си защитила книгите си и си наложила идеите си. Лили ми разказа всичко по телефона. Съжалявам, че се е наложило да продадеш апартамента си, но и без това беше прекалено малък за двама ни.

Моли се замисли за голямата стара фермерска къща във викториански стил в покрайнините на окръг Дюпейдж, за която Фийби бе споменала, че се продава. Беше достатъчно голяма.

— Мисля, че вече сме на средата на езерото — отбеляза тя.

Кевин се озърна зад гърба си.

— Само още малко по-навътре. Казвал ли съм ти колко дълбоко е тук?

— Не си спомням.

— Наистина е много дълбоко.

Младата жена не можа да сдържи усмивката си.

— Аз съм безнадеждно влюбена в теб.

— Зная. Под въпрос е само моята безнадеждна любов към теб.

— Обещавам, че никога вече няма да се съмнявам в нея.

— Все пак е по-добре да се подсигурим. — Той пусна веслата и известно време се носиха по течението. Погледна я и се усмихна. Тя също му се усмихна.

Моли имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото.

— Ти си най-непоколебимият и стабилен мъж, когото някога съм познавала, Кевин Тъкър. Не мога да си представя защо дори за миг ми хрумна, че трябва да те подложа на изпитание.

— Понякога откачаш.

— Фийби нарича тези състояния „инциденти“. И днес се случи за последен път. Рискувах да изгубя най-важното нещо в живота си, но никога повече няма да допусна същата грешка. — В очите й запариха сълзи. — Ти се отказа от „Старс“ заради мен.

— И пак бих го направил. Макар че искрено се надявам да не ми се налага. — Тя се засмя. Той също се усмихна, сетне стана сериозен. — Зная, че не обичаш футбола, както аз, но докато гребах насам, си мислех как, след като се измъкна от другарската прегръдка с играчите, ще погледна към петдесетярдовата линия. — Докосна нежно бузата й. — И ще те видя да стоиш там само заради мен.