Сюзън Филипс: Капризите на сърцето

Кевин беше роден играч и от километри можеше да разпознае наближаващото нападение. Мигом застана нащрек.

— Нима това е толкова важно за теб? Всички тези романтични жестове?

Воят на сирената стана оглушителен.

— Трябва да се подготвя за следобедния чай.

— Нима не съм направил достатъчно? Искаш нещо по-голямо?

— Съвсем не.

Той изруга тихо, вдигна я на ръце и я понесе към гората.

— Какво ще кажеш за този романтичен жест?

Младата жена скръсти ръце пред гърдите си и стисна глезени — съвършена картина на недоволство и вкиснатост, ала вътрешно й призля.

— Ако въпросният жест включва голи тела, това е секс, а не романтика.

За съжаление, той я пусна на земята, вместо да впие устни в нейните и да я целува, докато воят на хилядите сирени не се удави в буйната му страст.

— Смяташ, че не разбирам разликата между секс и романтика? Мислиш, че като повечето мъже, и аз съм безчувствен тъпанар.

Нейната Голяма любов летеше с шеметна скорост към тъмната бездна, очакваща да я погълне, заради воя на сирената, който бе станал толкова пронизителен, че Моли искаше да запуши ушите си.

— Предполагам, че само ти можеш да отговориш на този въпрос.

— Добре тогава, ето какво ще направя. — Кевин пое дълбоко дъх и срещна погледа й, без да трепне. — Заради теб ще спечеля Суперкупата.

Тя видя, че той е съвсем сериозен, и в гърдите й избухнаха малки искрици щастие… появата на всяка една се придружаваше от воя на сирената. В този миг младата жена осъзна, че се изправяше пред основния въпрос в своя живот, дълбоко вкоренен в сърцето на малкото момиче, изоставено и лишено от топлота и обич. Кевин Тъкър бе достатъчно силен, за да срази дракони заради нея и да спечели Суперкупата, но дали щеше да има достатъчно сили, за да я обича до края на дните й, когато остарее и погрознее? Нуждаеше се от отговор, който щеше да накара воят на сирената да замлъкне завинаги.

— Сега сме още юли, загубеняко! — саркастично отсече тя. — До мача за Суперкупата ще съм забравила дори името ти.

— Сериозно се съмнявам в това.

— Твоя работа — сви Моли нехайно рамене. Почеса с отегчено изражение мястото, където я бе ухапал комар, и изрече най-отвратителната лъжа, на която бе способна. — Всъщност грешката е моя. Наистина не мисля, че изобщо някога съм те обичала.

Ужасена, тя вече се питаше как да се отрече от казаното, когато забеляза, че той ни най-малко не изглеждаше разстроен. По-скоро лицето му бе добило замислен вид, сякаш пресмяташе нещо.

— Лъжкиня. Чувала ли си за ждрелото на река Саксътън?

— Не си спомням да съм чувала. — Дали воят на сирената се снижи с няколко децибела? — Пък и не ме интересува. Не ме ли чу? Казах ти, че не те обичам.

— Аха. Както и да е, това е в Швейцария и е много опасно място. Но аз съм готов да се спусна до дъното на клисурата и да издълбая името ти върху скалата.

Да, определено воят не беше толкова силен. Моли тропна с крак в тревата.

— Много трогателно, но Швейцария е почти толкова далеч, колкото и Суперкупата. Освен това, доколкото разбрах, става дума за някакви малки графити, нали?

— Това е един спорт, който се нарича парапентинг. Скачаш с парашут от върха на планината…

— Не си прави труда. Освен ако не смяташ да изпишеш името ми върху небето, докато летиш надолу. — Очите му заискриха. — Впрочем като се замисля — побърза да пресече тя всякакви възторжени изблици, — сигурно ще го изпишеш грешно. А и най-близките планини са в другия край на щата, така че какво ще кажеш да направиш нещо тук и сега? Добре, може и да те обичам, но истината, шампионе, е, че всички тези приказки за Железния човек и тям подобни мачовци може и да впечатлят момчетата в съблекалнята, но няма да ти осигурят деца и домашно приготвени ястия.

Деца и домашно приготвени ястия! Собствено семейство. И мъж, който ще изпълва и най-съкровените кътчета на душата й. И ей така, изведнъж, воят на сирената замлъкна. Завинаги.

— Значи, играта загрубява — рече той.

Кевин я разбираше по-добре от всеки друг на тази земя. Разбираше я толкова добре, че не вдигна отчаяно ръце и не я заряза на мига. Тя остана заслушана във великолепната тишина, възцарила се в душата й. Искаше й се да заплаче от радост, че не се налага да печели любовта на този мъж, като постоянно се държи като доброто и образцово момиче.

— Бях готов да се откажа от „Старс“ заради теб — напомни й той с лукаво изражение. — Но явно това не е достатъчно…

— О, да… — Не би могла да си представи „Старс“ без Кевин.