Шърли Конран: Дивачки

Все още се чувстваше така.

— Къде съм? Кой е този човек в леглото до мен?

Сърцето на Ани биеше на пресекулки, челото й бе мокро от пот, дишаше трудно и усещаше, че й се повръща. До нея, на фона на перленосивата светлина на зората, съпругът й промърмори нещо в съня си. Тя докосна топлия му гръб, за да се успокои. Разбира се. Беше в собственото си легло, в собствената си къща и Дюк лежеше до нея.

Но тогава защо се бе събудила в паника?

Изведнъж си спомни, че същата вечер е празненството за рождения ден на Артър. В полуздрача видя часовника, имаше още един час, докато звънне. До чашата с вода и последния брой на списание „Тайм“ (което четеше от корица до корица, за да е в крак с всичко ново) видя цветната снимка на семейството си от сватбата на Лоренца. Дори два часа да се бе старал, а не две минути, фотографът не би могъл да постигне по-съвършен образец за американско семейство. Ани, облечена в синя копринена рокля, стоеше в средата, закрила морския пейзаж на Коро, окачен зад нея на стената. Бе поставила лявата си ръка на рамото на четиринайсетгодишния Роб, най-умния и най-шумния от четиримата й сина, облечен за първи път в костюм като възрастен. Отляво на Роб солиден, намръщен и строг стоеше Дюк, съпругът на Ани. Помисли си, че прилича на Джон Уейн в разцвета на кариерата си, само дето не беше толкова висок и, разбира се, имаше излишни килограми. Ани щеше да бъде загубена без съпруга си, защото Дюк се грижеше за всичко. Тя дори не знаеше къде са застрахователните полици на къщата. А и не искаше да знае, достатъчно документи бе попълвала като секретарка на Дюк.

До Дюк от снимката, се хилеше Фред, най-големият от четиримата им сина. Никога не изглеждаше безупречен в костюм, да е жив и здрав! Фред беше математик, след завършването си започна работа в университета в Пенсилвания и, слава богу, все още живееше вкъщи. Ани ненавиждаше деня, когато всичките й синове щяха да излязат от дома и тя нямаше да има какво да прави в тихата къща, освен да изхвърля пепелниците. Отдясно на Ани, пред едно от пианата на Силвана, стоеше Бил, без да се усмихва, с ръце в джобовете. Бил, Ромеото в тяхното семейство, все още учеше в колеж. Момичетата не го оставяха на мира — Ани и Дюк трябваше да му купят собствен телефон още на четиринайсетгодишна възраст. До Бил беше Дейв, който, на деветнайсет, беше най-хубавият от момчетата, макар че, разбира се, те всички бяха привлекателни по свой начин. Докато гледаше синовете си, Ани мислеше, че поне едно нещо е свършила както трябва. Четирима сина бе точно каквото бе искал Дюк, всъщност те често се държаха като петима братя, когато са заедно. Добре че се сети, отново трябва да се поправят перилата…

При мисълта за партито Ани отново усети паника. Главата й сякаш бе силно притисната, въздух не й достигаше. Надяваше се този път да не изпусне нищо. При последното парти на Силвана, когато бедната Сузи развали хубавата си рокля, падайки в басейна, едно канапе 2 2 Вид сандвич с плънка. — Б.пр. просто се сплеска в ръката на Ани и по бялата й сатенената официална рокля покапа сос. Надяваше се тази вечер да не стане за смях. Но пък ако мълчеше непрекъснато, Дюк й стрелваше един от онези погледи, които я караха послушно да каже няколко общи приказки и въпреки редовното четене на списание „Тайм“ хората винаги се изненадваха от думите й. Тогава тя започваше да се поти под мишниците, прическата й започваше да се разпада и тя бързо изчезваше в банята. Имаше обаче и граница на ходенията до банята и на времето, което можеше да остане там, в противен случай Дюк ръмжеше на път за вкъщи:

— За бога, та ти познаваш тези хора от години! Израснала си тук! С часове не може да те откъсне човек от телефона, а тук не можеш да си отвориш устата пред всичките ми колеги.

Тя знаеше, че Дюк би искал да е по-добра домакиня на приемите им, и чувстваше, че би било по-добре за кариерата му, ако беше, но бе твърде плаха, за да опита. Забравяше или объркваше имената на хората. Не можеше да стои спокойна и грациозна на входа на балната зала в къщата си, проронвайки по някоя очарователна (и различна) фраза на двеста души, както Силвана.

Силвана караше Ани да се чувства старомодна и нескопосана. Винаги бе толкова елегантна и сдържана, а изпълнената й с цветя къща винаги изглеждаше така, сякаш всеки момент щяха да идват фотографи от „Хаус енд гардън“ 3 3 Списание, в което се предлагат идеи за модерно и функционално подреждане на домовете и градините. — Б.пр. . Разбира се, Силвана имаше много прислуга, но същото се отнасяше и за Ани.