Шърли Конран - Дивачки

Когато Ани заобиколи на пръсти към своята страна на леглото, погледът й попадна на собственото й отражение в голямото огледало на стената. В призрачната светлина на зората в смачканата си бяла нощница изглеждаше приятно бледа, а не безцветна и кльощава. Не се виждаха дупките под ключиците й, белите и луничави ръце изглеждаха покрити с фин златен мъх, а някога червено-кафявата й коса блестеше като златна, не с бледо царевичен цвят, но с изгряването на слънцето и проникващата в стаята светлина Ани ясно започна да вижда непривлекателното си отражение и за първи път се поколеба за плановете си през деня.

Сърцето й отново се сви от страх. Каза си, че не трябва да бъде страхливка. Беше решила да опита поне за една вечер да изглежда смайваща като Сузи. Сузи бе толкова пълна с живот и винаги оставяше впечатление, е, може понякога дрехите й да бяха малко крещящи, но Сузи винаги изглеждаше поразително.

Не, тази вечер Ани нямаше да се безпокои за нищо! Със седмици беше планирала тоалета и грима си и Сузи й бе помагала. Сузи бе избрала дрехите, Сузи беше уредила час при професионалния гримьор, а тази сутрин тя щеше да отиде при фризьорката на Сузи.

Тази вечер, поне веднъж, Ани щеше да накара Дюк да се гордее с нея!

На около шест километра разстояние друга жена, също в леглото, гледаше как стрелките на часовника върху нощното шкафче се преместват към цифрата шест в нежната утринна светлина. Замислена за празненството на Артър, Пати бе изгризала несъзнателно нокътя на палеца си.

Измъкна се от леглото, като внимаваше да не събуди съпруга си Чарли, вицепрезидент на юридическия отдел и юрисконсулт на „Нексъс“. Бързо си облече син анцуг и тихо заслиза надолу по стълбите, за да не обезпокои сина си Стивън.

Излезе през масивната дъбова входна врата, снабдена с многобройни чукала, декоративни гвоздеи и други ковани дреболии, които изглеждаха като направени от първите заселници и странно контрастираха с трите неразбиваеми хромирани ключалки.

Това бе единствената част от деня, която изцяло принадлежеше на Пати. Тя си премери пулса и започна да загрява с бавни разтягания, подпряна на входната врата, да прави подскоци и повдигане на пръсти. После направи два шпагата на тревата и се затича.

Тичаше бавно по безлюдните улици, като подминаваше една след друга оградените тревни площи. Всъщност трябваше да си купи нова рокля за партито. Но сега имаха нужда от всяко пени за влога, а спестяването беше като спазването на диета — не можеш да си позволиш никакво „само едно“. Но, разбира се, ролята на съпругата на бъдещия президент на „Нексъс“ е като на жената на посланика и едно от задълженията й е да се облича добре. Когато зави зад първия ъгъл, тя се почуди дали Силвана има отпуснат специален фонд от компанията, откъдето да плаща всички стоки от „Валентино“.

Пати ускори крачка. Първите пет минути обикновено бяха най-трудни. След това тя влизаше в ритъм и ставаше по-лесно. Обичаше да тича фартлек — непрекъснато, като сменяше скоростта: бърза, бавна, средна. Беше добра техника за бягане на дълги разстояния… По дяволите, защо не си бе купила нова рокля, трябваше да направи всичко възможно, за да може Чарли да получи повишението. Всички казваха, че съпругът й е най-добрият юрисконсулт, който някога е работил в „Нексъс“, и четирийсет и пет години бе напълно подходяща възраст — Артър беше на четирийсет и осем, когато бе поел длъжността. Чарли щеше да има на разположение поне четиринайсет години, преди да дойде време да посочи свой заместник.

Разбира се, Артър не искаше да приеме мисълта, че трябва някой изобщо да поеме щафетата, както шеговито се изразяваше, но всички знаеха, че бордът го е принудил да вземе окончателно решение преди края на годината. Без съмнение пътуването до Пои щеше да бъде решаващо, освен ако Артър не реши да избере външен човек. Но Чарли й бе казвал, че това би се случило само ако компанията има проблеми, а случаят сега не беше такъв. Бордът искаше някой, който е работил дълго време в „Нексъс“ и е бил на отговорни постове във филиалите на компанията по света.

Може би трябваше да обмисли още веднъж тоалетите си за конференцията другата седмица, помисли Пати. Може би малко разходи за целта щяха да се окажат добра инвестиция. Защото следващият президент щеше със сигурност да бъде избран по време на пътуването. Артър никога не разкриваше картите си преди края на играта, но неговият заместник трябваше да бъде някой от заминаващите за Пои. Тази година групата бе далеч по-малобройна от обикновено. Защо? За да може Артър да направи окончателния си подбор, ето защо. А причината за дългото протакане бе, че той не просто предаваше поста си на друг, а също така избираше човек, който да се грижи за семейното му богатство, защото голяма част от „Нексъс Майнинг Интернешънъл“ все още бе собственост на семейство Греъм.