Шърли Конран - Дивачки

Грижата за семейството отнемаше всичкото време на Ани. Не знаеше как другите жени намират време за неща като, да речем, истински интелектуални занимания, а не събиране на парични помощи или бродиране на кувертюри за столовете в трапезарията. Ани тъжно се почуди дали лабрадорът не е завлякъл някъде иглите й, защото бяха изчезнали.

За нещастие деловите партньори на Дюк не се интересуваха от бродерии и аранжиране на цветя по църквите. Понякога след делова вечеря Дюк просто въздъхваше и двамата се прибираха в мълчание във Фокс Чапъл. Ако Ани плахо кажеше, че съжалява, Дюк изкрещяваше: „Престани да се извиняваш, за бога!“ След което Ани се свиваше до него, опитвайки се да стане колкото може по-малка, и се чудеше дали да не се запише в онзи курс за динамично развитие на личността, който Дюк й бе предложил.

Не можеше да престане да се извинява на Дюк, защото всъщност той изобщо не я бе избрал, просто му се наложи да бъде с нея. Бащата на Ани беше шеф на счетоводния отдел в компанията „Нексъс“ и след колежа я бе изпратил на секретарски курс при мисис Паркър, после й бе осигурил работа в „Нексъс“, за да може да прави нещо, докато се омъжи.

Ани работи като секретарка на Дюк цяло лято. През първите няколко седмици го гледаше с неотслабващо възхищение. Виждаше го през собствените му очи и със същото себевеличаене. Горяща от нетърпение да му угоди, тя скачаше, за да записва текста на писмата му, да пълни гарафата му с вода и да предугажда всичките му желания, така че една вечер, след като бяха работили до късно, Дюк не се изненада от себе си, когато облада красивата малка червенокоска на килима в канцеларията. Нямаше представа, че й е било за пръв път, но няколко седмици по-късно с пребледняло лице тя му съобщи, че имат проблем. Е, ако ти се яви такъв проблем в Питсбърг през 1952 г., просто се жениш, особено ако бащата на момичето ти е шеф.

Дюк промълви нещо насън и се извърна, събаряйки юргана на пода. Ани внимателно се измъкна от леглото, заобиколи на пръсти от другата страна, вдигна юргана и зави Дюк до раменете. Толкова се гордееше с него. Ако беше само десет години по-млад щеше да седне на президентското кресло на Артър. Нямаше съмнение в това. Но той не се и опитваше да спечели мястото.

Едно нещо Ани трябваше да признае — Дюк не можеше да губи, всъщност загубата винаги възпламеняваше ирландския му темперамент и той избухваше като вулкан. Разбира се, не употребяваше физическо насилие и никога не бе пипвал Ани с пръст — освен може би веднъж, когато бе забравила да запише на видеото някакъв пиратски филм, но той не осъзна какво прави докато не видя синините по ръцете й на другия ден. Момчетата никога не се мяркаха пред очите на баща си, когато беше в някое от тези настроения, усещаха го и се покриваха, макар да знаеха, че после той съжалява.

Винаги познаваха в какво настроение е, още щом се прибереше вечер, по начина, по който затръшваше входната врата — степента на силата на затръшване беше като барометър. Имаха един лош период няколко години след като се бяха оженили, когато Дюк бе предложен за повишение. Всяка вечер още преди да се прибереше, на Ани започваше да не й достига въздух и изпитваше паника. Бързо завеждаше децата да си легнат и внимателно проверяваше да няма разхвърляни кънки или бейзболни бухалки, в които Дюк да се спъне, защото ако имаше, Дюк винаги се спъваше, и сядаше да чака с разтуптяно сърце и свит стомах да мине ураганът. На другия ден задължително отиваше на църква, защото това я успокояваше и й помагаше да преодолее неприятното чувство и огорчението, задето не е успяла да успокои гнева на мъжа си. Момчетата никога не обсъждаха с нея характера на баща си. Бяха израснали с него, така че го приемаха като част от живота си, но мълком се срамуваха от гневните му изблици и просто изчезваха, когато вечер той треснеше вратата така, че къщата се разтреперваше.

Ани също се срамуваше. С никого не бе говорила за ужасния характер на Дюк, освен с майка си, която въздъхна и каза, че много мъже не осъзнават какви животни са и жените просто трябва да се примирят… Поне осигуряваше добре семейството. Това със сигурност, защото Дюк беше вече вицепрезидент на отдела за координация на филиалите по цял свят — много важна и отговорна длъжност.

В съня си Дюк отново отмести завивката. Ани пак се измъкна от леглото и я оправи, подпъхвайки я под раменете му. Случайно се опря в масичката до леглото и една от снимките в сребърна рамка падна на пода. Тя я вдигна и се вгледа в червенокосата усмихната скиорка, облечена в бледосин ски костюм и размахала щеки. Хари я бе снимал малко след като бе започнал работа в „Нексъс“, една година преди да се омъжи за Дюк. Следващата седмица щеше отново да се види с Хари и не можеше да разбере защо това я изнервя. Хари бе станал по-голям проблем с течение на годините.