Шърли Конран: Дивачки

Пати погледна часовника си. Трябваше да намали темпото.

Може би беше по-добре да не пие кафе на закуска днес, не и с този нервен стомах. Не искаше да й прилошее на партито. Ще прескочи следобедното четене на Стивън и ще медитира. Веднага се почувства виновна, но потисна тази мисъл, защото тази вечер беше важно да се държи като идеална съпруга на президент на компания. И, честен кръст, когато й дойде времето, тя ще свърши далеч по-добре работата си от нахаканата и префърцунена Силвана. Само защото е отгледана в палат, тази жена едва успяваше да завърже разговор с обикновените смъртни! Е, успяваше, разбира се, да каже една-две думи и от време на време благородно да се усмихне, но Силвана всъщност не се интересуваше от „Нексъс“. Пати възнамеряваше ясно да даде да се разбере, че е загрижена за компанията. Нямаше да се намесва и да дава мнение, но стопроцентово щеше да подкрепи съпруга си. Чарли имаше нужда да разговаря с някого, когато се прибере вкъщи, някой, който да съзнава положението му, да разбира стресовете в работата му и да се интересува от самата работа, някой, който да му помогне да носи огромната отговорност и същевременно да гледа в бъдещето. Защото Чарли никога не трябваше да забравя, че има най-голяма отговорност към техния син. Те си деляха отговорността за него (д-р Бек я бе предупредил никога да не я нарича вина).

Пати се вслуша в сърцето си, което биеше по-учестено. Трябва да продължи по-бавно.

Е, роклята й може да не е такава сензация, но фигурата й беше по-хубава от тази на Силвана. Пада й се, щом яде толкова много тестени храни! Вероятно причината за верността на Силвана към похотливеца Артър се крие в това, че не смееше да се покаже гола пред никой любовник. Дори на собствените си плувни партита Силвана никога не се бе появявала по бански. Господи, помисли си Пати, ако имах готвач… когато имам готвач… добре ще се възползвам. Да имаш готвач е единственият траен начин да свалиш излишното тегло и да задържиш нормалните си килограми. Всички Първи дами отслабваха още щом пристъпеха прага на Белия дом. Очевидно главният готвач в момента все още пази менютата на Жаклин Кенеди. Портокалов сок, яйца на очи, бекон и чисто кафе на закуска — всичко 240 калории, за обяд чаша бульон, малко салата с френски подправки и печен кренвирш — общо 250 калории, чаша чай с лимон в пет часа и за вечерта на Жаки й оставаха цели 500 калории. О, да, много лесно е да си дисциплиниран, ако някой друг ти мери храната и ти я слага в чинията.

Пати бе стигнала средата на маршрута и тръгна да се връща към къщи. Вече тичаше със средна бързина, подминавайки други бегачи, малцина от които устояваха да не й хвърлят един поглед. Тя бе толкова близко до съвършената човешка фигура, рядко се случваше на човек да види такова нещо. Висока, слаба, с атлетична фигура и естествена грациозност, която липсва на повечето бегачи, профилът издава нервно напрежение като на уловено куче, което чака да отворят челюстите на капана, бяло русата й коса подстригана по момчешки, а русите й вежди — като права черта над тесния елегантен нос. Повдигнатата по средата горна устна и широката уста с откроени странични крайчета можеше да е от скулптура на Микеланджело.

По ирония на съдбата Пати, с нейната съвършена човешка фигура, бе родила бебе с гръбначно увреждане, за което нямаше лек и което изискваше безкрайно търпение. С мозъка на Стивън всичко беше наред, всъщност той се оказа невероятно умно дете, но пък физическото му състояние изглеждаше още по-непоносимо. Поради вроденото злокачествено образувание на гръбначния стълб Стивън се бе родил с увредени крайници и щеше завинаги да си остане безпомощен. Д-р Бек им бе казал, че няма причина Стивън да не живее физиологично и да не води полезен живот, но никога нямаше да бъде нормален.

Чарли се бе държал прекрасно. Двамата си вдъхваха взаимно надежда в малката приветлива болнична стая и Чарли бе казал на Пати, че няма защо да се обвиняват за станалото. Не беше нещо небивало, случваше се в процент и половина от ражданията.

Стиснала бебето си, Пати отказа дори да мисли за настаняването му в специализиран дом, още преди дори Чарли да изброи предимствата. Стивън беше тяхното дете. Красивото му лице се вглеждаше в Пати с мълчаливо синеоко доверие. Пати моментално бе решила, че единственият дом, в който Стивън някога ще живее, бе този на родителите си. Те го бяха създали и довели на белия свят такъв. Да се грижат сами за него бе най-малкото, с което можеха да компенсират ужасното му нещастие.