Сара Алън - Момичето, което преследваше луната

— Смята, че страдаш от комплекс за малоценност. Опитва се да поласкае егото ти.

Той вдигна вежда по типичния си арогантен начин.

— Винят ме за много недостатъци, но скромността не е сред тях.

— Навярно е трудно да си толкова красив.

— Адски трудно. Наистина ли й го каза?

Джулия подхвърли шпатулата в празната купа от плънката и я отнесе в мивката.

— Не помня. И аз бях пияна.

— Ти никога не се напиваш — отвърна той.

— Не ме познаваш достатъчно добре, та да обобщаваш толкова категорично. — Почувства се добре, че го изрече. Напуснала беше Малъби преди осемнайсет години. „Виж колко съм напреднала“, изкушаваше се да добави.

— Така е. Но аз познавам Стела. Не лъже дори когато е пияна. Защо ще твърди, че правиш сладкиши заради мен, ако не е вярно?

— Аз правя сладкиши. Ти открай време обожаваш сладкото. Сигурно е оплела двете.

Джулия влезе в склада за картонена кутия. Забави се повече от необходимото с надеждата Сойър да се откаже и да си тръгне.

— Ще взимаш пая? — попита той, когато Джулия се върна в кухнята. Не беше помръднал.

Стоеше и невъзмутимо наблюдаваше трескавата дейност в кухнята — сновящите напред-назад сервитьорки и готвачи, непрестанното думкане откъм помощниците, кълцащи ръчно месото. Джулия отклони бързо поглед. Да се взираш дълго в мъжете от клана Алекзандър беше все едно да не отлепяш поглед от слънцето. Образът се запечатваше неизличимо. Затваряш очи, но той остава пред теб.

— Ще го занеса на внучката на Ванс Шелби. Пристигна снощи.

Той се разсмя.

— Възнамеряваш да я посрещнеш с пай за добре дошла? Ти?

Джулия долови иронията едва след малко.

— Не знам какво ме прихвана.

Той я проследи как прибира пая в картонената кутия.

— Този цвят ти отива — докосна дългия ръкав на бялата й блуза.

Тя веднага го отблъсна. Година и половина упорито отбягваше този мъж и накрая взе, че изтърси пред Стела нещо, което да го привлече като гравитация. Сойър си търсеше повод от първия ден, когато Джулия се бе върнала в града. Търсеше близост. Джулия го усещаше. И се ядосваше. Как изобщо си представя, че могат да започнат отначало след всичко, което се случи?

Тя се пресегна и затвори прозореца над плота. Правеше го всяка сутрин, когато приключеше работа, и понякога жестът я натъжаваше. Още един ден, още един повик, несрещнал отклик. Взе кутията с пая и я понесе към ресторанта без нито думичка повече.

Както повечето си събратя на Юг, „Джейс Барбекю“ беше скромно обзаведен. Покритите с линолеум подове, обикновените мушами върху масите, тежките дървени пейки — всичко отдаваше дан на традицията. Когато пое ресторанта, Джулия свали прикачения към стената в дъното плакат с надпис НАСКАР, но я засипаха с толкова възражения, че се принуди да го сложи отново.

Остави кутията и придърпа черната дъска върху плота пред кухнята. Записа сладкишите в днешното меню — традиционен южняшки кадифен кейк и прасковен пай, но също курабийки със зелен чай и мед и понички с червени боровинки. Знаеше, че по-необичайните сладкиши ще се изчерпят първи. Отне й почти година да спечели редовните клиенти с кулинарните си умения в познатия им асортимент и сега те бяха готови да опитат всичко, което им предложи.

Сойър се появи точно когато намести дъската върху плота.

— Казах на Стела, че тази вечер ще донеса да похапнем пица. Вкъщи ли ще бъдеш?

— Винаги съм си вкъщи. Защо не преспите най-сетне, та да приключите с усложненията?

Ежеседмичното ухажване — всеки четвъртък Сойър донасяше пица и оставаше за вечеря — продължаваше, откакто Джулия се бе върнала в Малъби. Стела се кълнеше, че Сойър не таи задни помисли, но Джулия смяташе, че тя реагира наивно.

Сойър се приведе.

— Вече сме спали — прошепна й. — Преди три години. Веднага след като се разведе. И преди да ти прозвучи нетактично, уточнявам, че напоследък се старая да не се разкайвам за стореното.

Тя го изгледа остро как се отдалечава. Нехайното, почти лекомислено откровение я изненада и остави хладен, тръпчив вкус — сякаш за пръв път опитваше лимон.

Не можеше да го вини, че се държа като уплашен тийнейджър, когато разбра, че е забременяла от единствената им нощ заедно на футболното игрище. Тя също беше уплашен тийнейджър. И решиха да постъпят по единствения възможен по онова време начин. За добро или за зло.

Но го ненавиждаше, задето толкова лесно продължи нататък. За него това беше просто една нощ. Една нощ, за която да се разкайва, нощ с чудатото момиче, което никой не харесва и с което е разменил само една-две думи в клас. Момиче, лудо влюбено в него.