Сара Алън - Момичето, което преследваше луната

Джулия се разтревожи при мисълта какво посрещане очаква момичето. Цялото й тяло се напрегна.

Да изживяваме собственото си минало е достатъчно тежко. Не бива да изживяваме и чуждото.

Джулия реши на сутринта да й изпече сладкиш в ресторанта и да й го занесе.

Съблече се и легна. След известно време светлината отсреща изгасна. Тя въздъхна, обърна се настрани и зачака да зачертае още един ден в календара.

След смъртта на баща си преди почти две години Джулия си взе кратък отпуск, за да се върне в Малъби и да уреди въпросите около наследството. Възнамеряваше да продаде набързо къщата и ресторанта, да се върне в Мериленд и с парите най-сетне да осъществи мечтата си да открие собствена пекарна.

Ала очакванията й не се оправдаха.

Бързо разбра, че баща й е задлъжнял много, а къщата и ресторантът са заложени срещу непосилна ипотека. Продаде къщата, за да плати ипотеката върху нея и малка част от заема за ресторанта. Но въпреки това щеше да се разори, ако решеше да продаде веднага и ресторанта. Затова предприе тъй омразния й двугодишен план — да живее скромно, да съживи „Джейс Барбекю“, да изплати ипотеката и да го продаде изгодно. Споделяше откровено с всички в града как, макар да смята да остане в Малъби две години, това не означава, че отново живее тук . Просто се е отбила за малко. И толкоз.

Когато пое ресторанта, „Джейс Барбекю“ се радваше на скромна, но вярна клиентела. Благодарение на баща й. Той умееше да накара хората да си тръгват доволни, сподиряни сякаш от шлейф от сладостна миризма на пушек от готварска пещ. Ала в Малъби имаше повече ресторанти за барбекю на глава от населението, отколкото във всеки друг град в щата, и конкуренцията беше жестока. Лишен от личното обаяние на баща й, сега ресторантът се нуждаеше от нова притегателна сила. Затова Джулия започна да пече и да предлага сладкиши — нейния специалитет — и бизнесът тутакси се оживи. Скоро „Джейс Барбекю“ се прочу не само с крехкото си печено, но и с най-добрите сладкиши и торти в околността.

Джулия винаги идваше в ресторанта преди изгрев-слънце. Единственият, когото сварваше там, беше главният готвач. Рядко разговаряха. Той си вършеше своята работа, тя — нейната. Джулия поверяваше ежедневната дейност на хората, които баща й беше обучил и на които се бе доверявал. Макар бизнесът с ресторанта да се бе просмукал необратимо в костите й, тя се стараеше да спазва дистанция. Обичаше баща си, но отдавна не мечтаеше да е като него. Като малка, преди да се превърне в мрачен розовокос тийнейджър, тя го придружаваше в ресторанта всеки ден преди училище и охотно помагаше във всичко — от сервирането до хвърлянето на дърва в пещта за опушване и печене. Най-скъпите й спомени от детството бяха миговете, прекарани с баща й в „Джейс Барбекю“. Но после всичко се бе променило и Джулия не вярваше, че някога ресторантът ще предизвика у нея същото удоволствие. Затова идваше рано, приготвяше сладкишите и си тръгваше, щом се появяха първите посетители за закуска. При добро стечение на обстоятелствата не се засичаше дори със Сойър.

Този път обаче късметът не беше на нейна страна.

— Няма да познаеш какво ми каза Стела снощи — нахълта Сойър Алекзандър в кухнята точно когато Джулия привършваше с ябълковия пай за внучката на Ванс Шелби.

Тя затвори очи за секунда. Явно Стела му се беше обадила веднага щом Джулия се качи в апартамента си на горния етаж.

Сойър застана до нея край безупречно излъскания стоманен плот. Ухаеше на свеж, резлив въздух. Беше сдържан и горд, но всички му прощаваха слабостите, понеже обаянието го обвиваше като в пашкул. Синеок и русокос, Сойър беше красив, умен, богат и забавен. И отвратително любезен впрочем — като всички мъже от рода му, преизпълнени с южняшка благовъзпитаност. Всяка сутрин той докарваше дядо си в ресторанта на Джулия, за да закуси със старите си приятели.

— Не е редно да влизаш тук — скастри го тя, застилайки пая с последния слой тесто върху ябълковия пълнеж.

— Докладвай на собственика.

Той прибра кичур коса зад лявото й ухо, поглаждайки с пръсти ивицата, която Джулия продължаваше да боядисва в розово до ден-днешен.

— Не искаш ли да узнаеш какво ми каза Стела снощи?

Тя отдръпна глава от ръката му и поръси ябълки и подправки по средата на пая.

— Снощи Стела беше пияна.

— Каза ми, че правиш сладкиши заради мен.

Джулия знаеше какво ще чуе, но въпреки това застина, а шпатулата за глазурата увисна във въздуха. После бързо продължи да заглажда плънката, надявайки се да не е забелязал.