Мери Пътни - Защото вярваш в любовта

Въздухът все още беше леден, затова тя се наведе и зави раменете му. После сложи ръка на челото. За нейна изненада температурата беше спаднала. Когато му даде вода, положението изглеждаше безнадеждно. Но той беше едър, силен момък. Може би имаше сили да оцелее след тежкото раняване. Дано.

Безкрайно уморена, тя се запъти към вратата. През всичките тези години, откакто живееше сред военни, беше научила много неща за ранените и умиращите и се справяше не по-зле от всяка обучена сестра, но така и не свикна с болката и страданието.

Оскъдната местност изглеждаше необичайно тиха след оглушителния тътен на вчерашното сражение. Когато стигна до палатката си, голяма част от напрежението й беше отлетяла. Съпругът й Колин още не се беше върнал, но ординарецът Бейтс спеше отвън и охраняваше жените на капитана.

Катрин се приведе и влезе в палатката. Тъмната главица на Ейми веднага се подаде изпод завивките.

— Време ли е да ставам, мамо? — попита момиченцето със спокойствието на стар войник.

— Не, миличка. — Катрин целуна дъщеря си по челото, След ужасите на лазарета беше божествено да притисне до себе си здравото младо тяло на момиченцето. — Мисля, че днес ще останем тук. След битка винаги има много работа.

Ейми я погледна сериозно.

— Имаш нужда от сън. Обърни се да ти разкопчея роклята.

Катрин се подчини с усмивка. Дълго се бе колебала дали да вземе Ейми със себе си в Испания, но всичките й съмнения се разпръснаха пред безкрайната благодарност, че бе създала това дете-чудо. Ейми беше неустрашима, умна и сръчна, много надраснала възрастта си.

Преди да е успяла да свали окървавената рокля, отвън се чу тропот на копита, следван от звън на метал и кратки заповеди. Гласът на Колин. Само след минута в палатката влезе енергичен кавалерийски офицер, едър и внушителен.

— Добро утро, дами. — Той разроши косичката на Ейми и се засмя. — Чу ли за вчерашното кавалерийско нападение, Катрин?

Без да чака отговор, той грабна мършавото пилешко бутче от кошницата и го захапа жадно.

— Това беше най-хубавата маневра, в която съм участвал. Връхлетяхме върху французите като страшна буря и ги пометохме от полето. Взехме хиляди пленници, много оръжие и на всичкото отгоре два орела! Никога не сме имали такава богата плячка.

Позлатените френски полкови стандарти, наречени орли, бяха изработени като императорските орли на Рим и пленяването на два едновременно беше наистина забележително събитие.

— Чух — отговори с треперещ глас Катрин. — Нашите бяха великолепни. — А тя бе прекарала нощта в превързване на ранените — цената на победата.

След като огриза бутчето, Колин изхвърли кокалчетата навън.

— Преследвахме французите, но нямахме късмет. Един от онези дяволски испански генерали пренебрегна заповедта на Олд Хъки да остави гарнизон край реката, но не събра смелост да си признае грешката.

Катрин се направи, че не е чула думите му. Детето й живееше в армейски лагер и тя не можеше да го предпази от грубия език на войниците.

— Разбирам генерала. Никой не би признал доброволно грешката си пред лорд Уелингтън.

— Права си. — Колин смъкна от раменете си прашния жакет. — Има ли още нещо за ядене? Мога да изям цял френски кон, стига да е опечен, както трябва.

Ейми го погледна укорително.

— Мама има нужда от почивка. Прекара цяла нощ в лазарета.

— А татко ти е участвал в битка и не е хапнал цял ден — отвърна меко Катрин. — Ще направя закуска.

Тя мина покрай съпруга си и излезе от палатката. Беше усетила миризмата на мускус, примесена с тази на кон и мръсотия. След преследването на французите Колин явно беше посетил сегашната си приятелка, жизнерадостна вдовица от Саламанка.

Нейното момиче за всичко беше жената на един сержант от полка на Колин и щеше да дойде най-рано след час. Затова трябваше да стъкне огъня сама. Сложи съчки върху жаравата и уморено се замисли за живота, който водеше, толкова различен от мечтите й. Беше на шестнадесет, когато се омъжи за Колин. Тогава вярваше в романтичната любов и вълнуващите приключения. Вместо това намери самота и прекарваше дните си в грижи за умиращи момчета като Джем.

Катрин скочи нетърпеливо и окачи котлето над огъня. В живота й нямаше място за самосъжаление. Макар че й беше тежко да се грижи за ранените, тя беше удовлетворена от съзнанието, че вършеше нещо наистина важно. Макар че бракът й не беше това, на което се беше надявала, двамата с Колин се разбираха добре. А що се отнася до любовта — е, нали си имаше Ейми. Жалко само, че не можеше да има още деца.