Тес Геритсън - Виновна до доказване на противното

Тя не го забелязваше. Беше свела поглед към масата пред нея. Нещо го накара да се приближи, нещо в нейната абсолютно безмълвна и неподвижна поза. Почувства се като ловец, съвсем неочаквано попаднал на кошута в гората.

Чейс тихо се шмугна в тъмнината и остави вратата да се затвори. Отиде до прозореца. Еднопосочно огледало, разбира се, ето какво беше. Той стоеше от страната на наблюдаващия, а тя откъм сляпата страна. Жената нямаше никаква представа, че той е там и ги дели само половининчово стъкло. Стори му се подло да я шпионира, но не можеше да се сдържи. Привличаше го старата илюзия за шапката-невидимка, че е мухата на стената и невидимият наблюдател.

А и жената.

Тя не беше изключително красива, и нито дрехите, нито прическата й подсилваха достойнствата й. Беше облечена с избелели сини дънки и тениска с надпис „Бостън ред сокс“, която явно й беше по-голяма с няколко номера. Кестенявата й коса бе събрана в неравна плитка. Няколко кичура се бяха изплъзнали и непокорно висяха край слепоочията й. Не носеше почти никакъв грим, но и лицето й беше от този тип, който няма нужда от грим, като лицата на моделите, които човек може да види по каталозите за Патагония, момичета, които събират листа или прегръщат агънца. Единствено светлите й очи, сини или сиви, не пасваха на здравия й вид, който загатваше за слънчев загар. Подпухналите й клепачи му подсказваха, че е плакала. Тя посегна и избърса една сълза по бузата си. Огледа масата сякаш търсеше нещо. После в безсилието си издърпа единия край на тениската и избърса лицето си. Безпомощен жест на дете. Това й придаде още по-уязвим вид. Чейс недоумяваше защо седеше сама в тази стая като изоставена душа. Очевидец ли беше? Жертва ли?

Тя погледна направо, точно към него. Той инстинктивно се отдръпна от прозореца, макар да знаеше, че тя не може да го види. Жената видя единствено своето отражение, което също я наблюдаваше. Изглежда приемаше образа си пасивно и с досада. Безразличие. Сякаш си мислеше: „Ето ме, приличам на вещица, но хич не ми пука“.

В ключалката изтрака ключ. Жената тутакси се изправи, тялото й беше изпънато от напрежение. Отново избърса лицето си и повдигна брадичка, сякаш се готвеше за свада. Въпреки подпухналите й очи и мократа от сълзите тениска, тя решително захвърли плаща на уязвимостта. Напомни на Чейс за войник, препасан за бой, но изплашен до смърт.

Вратата се отвори. Влезе мъж в сив костюм, без вратовръзка, с делови вид. Взе един стол. Чейс се стресна от силното скърцане на краката на стола по пода. Разбра, че в съседната стая навярно има микрофон и звукът се предаваше чрез малък усилвател до прозореца.

— Госпожице Уд? — попита мъжът. — Съжалявам, че ви накарах да чакате. Аз съм лейтенант Мерифийлд от щатската полиция. — Той протегна ръка и се усмихна. Усмивката му беше красноречива. Аз съм ти приятел, най-добрият. Тук съм, за да сложа ред в нещата.

Жената се поколеба, после се здрависа.

Лейтенант Мерифийлд се настани на стола, и дълго и съчувствено я наблюдава.

— Сигурно сте изтощена — рече той с най-приятелски тон. — Удобно ли се чувствате? Готова ли сте да продължим?

Тя кимна.

— Запозната сте с правата си, нали?

Отново кимване.

— Разбирам, че сте се отказала от правото на вашия адвокат да присъства.

— Нямам адвокат — каза тя.

Чейс не очакваше такъв глас. Беше мек и дрезгав. Сподавен и сърцераздирателно треперещ глас, изпълнен с мъка.

— Ако желаете, ще ви назначим адвокат — обясни Мерифийлд. — Може да отнеме малко време, а това означава, че ще се наложи да проявите търпение.

— Моля ви, просто искам да ви разкажа какво се случи…

По устните на лейтенант Мерифийлд пробягна усмивка. Триумфираща.

— Добре, тогава. Да започваме. — Той постави на масата касетофон и натисна копчето. — Кажете името, адреса и с какво се занимавате?

Жената въздъхна дълбоко, сякаш да добие кураж.

— Казвам се Миранда Уд. Живея на Уилоу стрийт номер осемнайсет. Работя като коректор в „Айлънд Хералд“.

— Вестникът на господин Тримейн ли?

— Да.

— Да минем направо към миналата нощ. Разкажете ми какво се случи. Всичко до смъртта на господин Ричард.

Чейс внезапно усети как тялото му омеква. Смъртта на господин Ричард Тримейн. Той несъзнателно се притисна към студеното стъкло, без да откъсва поглед от лицето на Миранда Уд. Там видя невинност и мекота. Каква чудесна маска, каква непорочна и превъзходна маскировка.

„Любовницата на брат ми“, помисли си той, внезапно осъзнавайки думите.