Тес Геритсън: Грешникът

Благодарности

Моята най-гореща признателност за:

Питър Марс и Брус Блейк — заради проницателното им вникване в живота на Бостънската полиция.

Д-р Маргарет Гринуолд — защото ми позволи да надникна в света на съдебните лекари.

Джина Джентело — за несекващия й ентусиазъм.

Линда Мароу — редактор-мечта за всеки автор.

Селина Уокър — моят чудотворен помощник от другата страна на Атлантика.

Джейн Бърки, Доналд Клиъри и прекрасния екип на агенция „Джейн Ротросен“.

Мег Рули — моят литературен агент, поддръжник и пътеводна звезда. Никой не прави това по-добре.

И за съпруга ми Джейкъб, който си остава най-добрият ми приятел след всички тези години.

Андра Прадеш

Индия

Шофьорът отказа да го закара по-нататък.

Една миля преди това, щом отминаха химическия завод „Октъгън“, пътната настилка изчезна и те се озоваха на обрасъл с трева коларски път. Сега шофьорът се оплака, че растителността драскала колата му, а гумите можели да затънат в калта, образувани след наскоро падналия дъжд. И къде щеше да ги отведе това? Изоставен, на 150 км от Хайдерабад. Хауард Редфилд слушаше дългата ектения 1 1 ектения (гр.) — църковен термин — протяжно моление, кратки прошения. — Б.ел.р. от възражения. Беше наясно, че те бяха само претекст, заобикалящ истинската причина, която шофьорът не желаеше да изрече. Никой мъж не би признал току-така, че го е страх.

Редфилд нямаше избор, налагаше се от тук нататък да върви пеш.

Приведе се напред, за да каже нещо в ухото на шофьора, и долови мириса на потта му. Видя вперените в лицето си тъмни очи в огледалото, от което висеше броеница.

— Ще ме изчакаш тук, нали? — попита Редфилд. — Точно тук, на пътя.

— Колко?

— Около час, може би. Колкото се наложи.

— Казах ти, няма нищо за гледане. Там вече няма никой.

— Просто ме изчакай тук, а? Изчакай ме. Ще ти платя двойно, като се върнем в града.

Редфилд грабна раницата си, излезе от автомобила с работещ климатик и незабавно се потопи в море от влага. Не беше носил раница от колежанските си години — тогава обикаляше из Европа със съвсем ограничени средства — затова се почувства малко странно, когато сега, вече на петдесет и една години, я преметна върху слабите си рамене. За нищо на света обаче нямаше да тръгне из тази подобна на парник страна без бутилка преварена вода и репелент за насекоми, без слънцезащитен крем и лекарство против диария. И без фотоапарата; не можеше да остави фотоапарата.

Застана, плувнал в пот, в жежкия късен следобед, вдигна очи към небето и си помисли: „Страхотно, слънцето залязва, а привечер излизат всички комари. Ето, вечерята ви идва, гадни буболечки такива“.

Тръгна по коларския път. Беше обрасъл с висока трева и Редфилд се спъна в един коловоз, затъна до глезените в калта. Очевидно оттук не беше минавало никакво превозно средство от месеци и Майката Природа бе побързала да си върне отнетата територия. Той спря, задъхан, и опита да се справи с нападналите го насекоми. Погледна назад и като не видя никъде автомобила, се смути. Можеше ли да се довери на шофьора, че ще го чака? Той едва се бе съгласил да го докара дотук и ставаше все по-нервен, колкото повече напредваха, подскачайки, по неравния път. Беше обяснил, че насам се навъртали лоши хора и се случвали ужасни неща. Можело и двамата да изчезнат и никой нямало да си направи труда да ги потърси.

Редфилд продължи напред.

Влажният въздух сякаш го обгърна още по-плътно. Чуваше плискането на водата в шишето и вече се чувстваше жаден, но не спря, за да отпие. Тъй като до спускането на нощта оставаше само около час, нямаше време за мотаене. Насекомите жужаха в тревата, птиците си подвикваха сред зеления балдахин от дървесни корони над главата му, но гласовете им не приличаха на нищо, което бе чувал досега. Всичко в тази страна му се струваше странно и сюрреалистично, а той се движеше упорито в нещо като транс, докато по гърдите му се стичаха струйки пот. Ритъмът на дишането му се ускоряваше с всяка крачка. Ако можеше да вярва на картата, разстоянието не трябваше да е повече от миля и половина, но му се струваше, че върви от цяла вечност, а дори повторното намазване с репелента за насекоми не обезсърчи нахалните комари. Ушите му пищяха от жуженето им, лицето му се бе превърнало в сърбяща маска от обриви.