Тес Геритсън - Грешникът

— Разкажи ми за другата жертва — каза Мора, докато пробиваше лявото око и бавно изтегляше течността в спринцовката.

Ризоли изрази с пъшкане отвращението си от процедурата и се обърна с гръб.

— Жертвата, намерена край вратата, е сестра Урсула Роуланд, шейсет и осем годишна. Явно е доста издръжлива. Казаха, че си помръднала ръцете, когато я поставили в линейката. С Фрост пристигнахме тъкмо когато потегляха.

— Зле ли е пострадала?

— Не я видях. Последната ни информация от болницата „Сейнт Франсис“ е, че я оперират. Многобройни черепни фрактури и кръвоизливи в мозъка.

— Като тази жертва.

— Да. Като Камий.

Гневът се върна в гласа на Ризоли.

Д-р Айлс се изправи и остана на мястото си, като потреперваше. Панталоните й се бяха просмукали с неприятна ледена вода от намокрения подгъв на палтото и сега прасците й бяха като оковани в лед. По телефона я бяха уведомили, че мястото на смъртта е в затворено помещение, затова не беше взела шала и вълнените си ръкавици от колата. Но това помещение не беше много по-топло от заснежения двор отвън. Пъхна ръце в джобовете на палтото си, като се питаше как Ризоли, която също беше без топли ръкавици и шал, успява да стои толкова дълго в този леден параклис. Но тя като че ли носеше своя източник на топлина вътре в себе си и това бе треската на дълбокото й възмущение; и макар устните й да бяха на път да посинеят, явно не бързаше да отиде на някое по-топло място.

— Защо е толкова студено тук? — попита Мора. — Не мога да си представя, че биха искали да слушат месата в това помещение.

— Не го и правят. Тази част на сградата не се използва никога през зимата — затоплянето й би било прекалено скъпо. А обитателките на манастира и без това вече са толкова малобройни. За месите използват малкия параклис от другата страна на двора.

Д-р Айлс се сети за трите възрастни монахини, които я бяха гледали през прозореца. Тези сестри бяха умиращи пламъчета, гаснещи едно подир друго.

— Ако този параклис не се използва — каза тя, — какво са правили тук жертвите?

Ризоли въздъхна тежко, изпускайки достоен за дракон облак пара.

— Никой не знае. Игуменката обясни, че за последен път видяла Урсула и Камий по време на снощната молитва, около девет часа. Когато не се появили за сутрешната молитва, сестрите тръгнали да ги търсят. Изобщо не очаквали да ги открият тук.

— Всички тези удари по главата. Най-логичното обяснение е неистов гняв от страна на нападателя.

— Виж й лицето обаче — посочи Ризоли. — Не е я е ударил по лицето. Пощадил е лицето й. Това намалява личностния характер на случилото се. Той като че ли не се е гневил конкретно на нея, а на онова, което е. И което олицетворява.

— Авторитет? — попита Мора. — Власт?

— Странно. Аз бих казала нещо от рода на вяра, надежда и милосърдие.

— Е, аз съм учила в католическа гимназия.

— Ти? — Джейн изсумтя. — Никога не бих предположила.

Д-р Айлс пое дълбоко от мразовития въздух и вдигна очи към кръста, припомняйки си годините, прекарани в „Холи Иносънтс Академи“. И специалните мъчения, изобретени от сестра Магдалин, която преподаваше история. Мъчението не беше физическо, а емоционално, и се налагаше на момичетата, които сестрата преценеше като неприлично самоуверени. Когато Мора бе на четиринайсет години, най-добрите й приятели не бяха хора, а книгите. Тя се справяше лесно с учебните си задължения и се гордееше с това. И именно поради тази причина гневът на сестра Магдалин се бе стоварил върху раменете й. За доброто на самата Мора порочната гордост от интелекта й трябваше да бъде пречупена и превърната в смирение. И монахинята се зае с изпълнението на тази задача с порочно удоволствие. Тя осмиваше момичето пред класа, пишеше хапливи коментари в полетата на безупречно написаните й теми и въздишаше шумно всеки път, когато Мора вдигнеше ръка, за да зададе някакъв въпрос. В крайна сметка Мора бе победена и принудена да мълчи.

— Те ме плашеха — промълви сега тя. — Монахините.

— Не мислех, че нещо е в състояние да те уплаши, докторке.

— Много неща ме плашат.

Джейн се засмя.

— Само не и мъртвите тела, а?

— На този свят има далеч по-страховити неща от мъртвите тела.

Оставиха тялото на Камий да лежи върху ложето от студени камъни и се приближиха към онази част на помещението, където беше открита Урсула. Фотографът бе приключил работата си и си бе тръгнал. В параклиса бяха останали само д-р Айлс и Ризоли, две самотни жени, чиито гласове отекваха в голите стени. Мора винаги бе смятала параклисите за универсални светилища, където дори духът на невярващия може да намери утеха. Но сега не успяваше да намери покой в това мрачно място, където бе преминала Смъртта, изразявайки презрението си към свещените символи.