Тес Геритсън - Грешникът

— Някакви следи от стъпки?

— Има няколко тук. Но външните са покрити от снега.

— Значи не знаем дали е влязъл с взлом. Може да са го пуснали през главния вход.

— Това е манастирски орден, докторке. Не пускат никого отвън, освен енорийския свещеник, когато дойде да отслужи месата и да приеме изповедта на монахините. Има също така една дама, която работи в столовата. Позволяват й да си води момиченцето, когато не може да му осигури детегледач. Но това е всичко. Никой друг не влиза без одобрението на игуменката. А сестрите стоят вътре. Излизат само за да отидат на лекар или когато възникне спешна ситуация в семейството им.

— С кого си говорила до този момент?

— С игуменката, майка Мери Клемънт. И с двете монахини, открили жертвите.

— Какво ти казаха те?

Ризоли поклати глава.

— Нищо не са видели, нищо не са чули. Не мисля, че и другите ще има какво да ни кажат.

— Защо?

— Видя ли колко са стари?

— Това не означава, че не са с всичкия си.

— Една от тях все още се възстановява от инсулт, а две имат Алцхаймер. Стаите на повечето не гледат към двора, така че няма как да са видели нещо.

В началото Мора просто постоя клекнала край тялото на Камий, без да го докосва. За да даде на мъртвата един последен достоен миг. „Сега вече нищо не може да те нарани“ — помисли си тя. Заопипва скалпа и усети поскърцването на движещите се под кожата парченца от черепа.

— Многобройни удари. Всички са нанесени на темето или тила…

— А синините на лицето? Или е просто ливедо 2 2 Ливедо ретикуларис — възмораво петнисто оцветяване на кожата. — Бел.прев. в резултат на пасивна хиперемия?

— Да. И е фиксирана.

— Значи ударите са направени отзад. И отгоре.

— Нападателят вероятно е бил по-висок.

— Или тя е била коленичила. И поради това той се е извисявал над нея.

Мора направи пауза, опипвайки студената плът, замряла пред разбиващата сърцето картина на тази млада монахиня, коленичила пред своя нападател, докато ударите се сипят като порой върху приведената й глава.

— Що за копеле трябва да е този човек, че да пребива по подобен начин монахини? — възкликна Ризоли. — Какво, по дяволите, му става на този свят?

Д-р Айлс потрепна от избора на думи на своята събеседница. Макар да не помнеше откога не бе стъпвала в църква и да бе престанала да вярва преди доста години, подобни богохулствени слова под свода на свято място я смутиха. Ето каква бе силата на оставените от детството отпечатъци. Дори тя, за която светците и чудесата вече бяха само фантазии, никога не би произнесла ругатня пред кръста.

Но Ризоли беше прекалено вбесена, за да следи думите, които излизаха от устата й, дори на това свято място. Косата й беше по-разчорлена от обикновено — необуздана черна грива, блестяща от разтопения в нея сняг. Костите на лицето изпъкваха изпод бледата й кожа, образувайки остри ъгли. В полумрака на параклиса очите й горяха като въглени, запалени от гнева. Справедливият гняв открай време беше горивото на Джейн Ризоли, същината на онова, което я подтикваше да преследва чудовища. Днес обаче той като че ли бе предизвикал треска, а лицето й изглеждаше по-слабо, сякаш огънят беше започнал да я разяжда отвътре.

Мора не искаше да подхранва тези пламъци. Стремеше се гласът й да звучи безстрастно, а въпросите — делово. Тя беше учен, който боравеше с факти, а не с емоции.

Хвана ръката на сестра Камий и изпробва състоянието на лакътната става.

— Мускулите са отпуснати. Няма трупно вкочаняване.

— В такъв случай са минали по-малко от пет часа? Или шест?

— Но също така тук е студено.

Ризоли изпръхтя, издухвайки облак пара пред устата си.

— Сериозно?

— Малко над нулата, предполагам. Това може да забави вкочаняването.

— С колко?

— Почти безкрайно.

— Ами лицето? Фиксираното посиняване?

— Трупните петна могат да се появят до половин час след настъпването на смъртта. Това няма да помогне особено за определяне на точния момент.

Д-р Айлс отвори чантата си и извади химическия термометър, за да измери околната температура. Предвид многото дрехи на жертвата реши да не измерва ректалната температура преди тялото да бъде пренесено в моргата. Помещението беше зле осветено, така че тук нямаше как да прецени дали не е имало и сексуално насилие преди вкарването на термометъра. При пипането и местенето на дрехите можеше да падне микроскопичен доказателствен материал. Извади спринцовки, за да изтегли течност от стъкловидното тяло в очите, нужно за определяне на нивото на калия. То можеше да я ориентира за часа на смъртта.