Тес Геритсън - Виновна до доказване на противното

— Нищо му няма на глезена ми — рече Чейс, без да откъсва поглед от Миранда. — Просто искам да поговоря с вашата пациентка. Ако тя няма нищо против.

Миранда се засмя с недоверие.

— След такъв скок, мога ли да откажа?

— Да се качим горе — Чейс я хвана за ръката. — Нямаме нужда от публика.

Те отидоха до носа и застанаха до парапета. Соленият вятър непрестанно духаше върху им, а дрехите и косите им се вееха неистово. Над тях чайките се спускаха и кръжаха като въздушни спътници на тежката „Джени Би“.

Чейс каза:

— Разбрах, че са те изписали по-рано. Трябваше да останеш в болницата.

Миранда се сгуши на вятъра и се загледа във водата.

— Не можех да издържам да лежа на това легло повече. Не и когато имам толкова много неща да уреждам.

— Но всичко свърши, Миранда.

— Още не. Остава полицията, и да си уредя сметките с моя адвокат.

— Това може да почака.

— Но аз не мога. — Тя вдигна глава срещу вятъра. — Искам да напусна това място. Колкото се може по-скоро.

— Къде ще отидеш?

— Не знам. Мислех да тръгна на запад. Джил Викъри е успяла да се отскубне от миналото си. Може би и аз ще успея.

Последва дълго мълчание.

— Значи, няма да останеш на острова — каза той.

— Не. Тук си нямам нищо и никого. Ще взема парите от застраховката на къщата. Ще ми стигнат за път. Ще отида някъде, където не познават нито мен, нито Ричард и не знаят за случилото се.

Вълните се разбиваха в носа на „Джени Би“ и пръски от водата мокреха лицата им.

— Не е лесно — рече тя, — човек да живее някъде, където хората непрекъснато имат догадки за него. Сега разбирам защо Джил Викъри е напуснала Сан Диего. Искала е да измие вината си. Да възвърне невинността си. И аз искам това, Чейс. Да си върна невинността.

— Ти никога не си я загубвала.

— Напротив. Ти също мислеше така. И винаги ще си мислиш така за мен.

— Сега разсъдих. Нямам никакви въпроси, Миранда. Никакви съмнения.

Тя поклати глава. Извърна лице, пълно с тъга.

— Не е така лесно да заровиш миналото.

— Е, добре, не е. — Той я обърна към себе си. — Никога не е лесно, Миранда. Любов, живот. Знаеш, ли, тъкмо тази сутрин госпожица Сейнт Джон ми каза нещо много мъдро. Каза, че щастливият край не идва наготово. Човек трябва да се потруди за това. — Той посегна и обви с длани лицето й. — Не мислиш ли, че си струва да се потрудим за този щастлив край?

— Но аз дори не знам дали вече вярвам в щастливия край.

— Аз също не знаех. Но започнах да си променям мнението.

— Чейс, ти винаги ще имаш съмнения относно мен. Дали можеш да ми се довериш…

— Не, Миранда. Точно за това никога няма да имам съмнения.

Тогава я целуна в сладка и нежна прегръдка не от страст, а с надежда. Само това докосване на устните му сякаш заличи ужасното петно на вината и угризенията, които измъчваха душата й.

Възродяване на невинността. Именно това й предложи той, и именно това откри тя в обятията му.

Скоро след това чайките изведнъж закръжиха неспокойно и огласиха простора с грак, който беше знак, че наближават земя. Двамата на носа не отпускаха прегръдката си. Те останаха там, дори когато изсвири сирената на кораба и „Джени Би“ навлезе плавно в пристанището.

Заедно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5728

Издание:

Тес Геритсън. Виновна до доказване на противното

Американска. Първо издание

ИК „Коломбина прес“, София, 2003

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-706-112-7