Луиз Бегшоу - Дяволът в теб

— Имали сте късмет — каза той.

— Не. Сами сме постигнали всичко — каза Роуз. — А вие сте откраднали това, което имате. Тук сме, за да си го върнем. До последния цент. И за да се погрижим да бъдете разобличен и да изживеете последните си дни в затвора. Знаете ли какво ще стане, Роберто? Нямате деца и вече не сте в състояние да създадете. Ще умрете в позор и ние ще наследим всичко — компанията, замъка и титлата.

— Титлата? — запелтечи той. — Циганчета… отрочета на една вещица…

Роуз заплашително пристъпи към него. Макар и по-ниска и по-слаба, сякаш го превъзхождаше.

— Да — процеди тя през зъби. — Циганки ще носят титлата принцеси на замъка Париджи. Ще поръчаме портрет на майка си, който ще закачим във фоайето на дома, в който са живели вашите… нашите предци. Може би ще успеем да издирим близките на майка си… щом толкова мразите циганите. Представете си как те се настаняват в замъка и се наслаждават на всичко, което е било най-ценно за вас през целия ви живот…

— Добра идея, Роуз — каза Дейзи. — Да напълним онази стара сграда с циганчета…

Роберто затаи дъх. В присвитите му очи се изписа неистова омраза, а после страх. Сложи ръка на гърдите си, престана да диша и се свлече на пода.

Момичетата го погледнаха.

Роуз реагира първа. Седна върху сгърченото тяло и енергично започна ритмични притискания на гърдите и изкуствено дишане. Дейзи се втурна към телефона и позвъни на портиера да повика линейка. Докато Роуз оказваше първа помощ, Попи се отърси от паниката, която я бе обзела, и грабна аптечката от банята. Изсипа съдържанието й, намери шишенце аспирин и развъртя капачката така трескаво, че се разхвърчаха таблетки. Втурна се обратно в хола, където Роберто вече дишаше на пресекулки и устните му трепереха.

— Аспирин? — попита Роуз.

Попи кимна.

— Дай го — Роуз строши една таблетка в шепата си и я пъхна в гърлото му. Той инстинктивно преглътна, докато се опитваше да си поеме въздух. Вратите се отвориха и нахълта портиерът на сградата.

— Получи сърдечен удар — каза Дейзи.

— Повиках линейка.

— Можете ли да оказвате първа помощ? — попита Роуз и имитира сърдечен масаж. Портиерът кимна и тя погледна Роберто. Все още бе блед, но дишаше равномерно и се взираше в тях с очи, в които се четеше ненавист и ужас.

— Ще се оправи — каза Роуз. — Да излезем — обърна се към портиера на разваления си италиански. — Аз съм графиня Роуз Париджи — продължи тя. — Погрижете се за чичо ми Роберто. Не сме уредили сметките си с него — погледна Роберто в очите. — Няма да ви се размине лесно — каза тя. — Пригответе се, Роберто, защото ще се видим в съда. Съсипването на репутацията ви започва още сега. Щом се върнем в хотела си, ще дадем първите интервюта. Мисля, че журналистите ще бъдат предоволни. Защото…

Дейзи се усмихна и довърши мисълта на сестра си:

— … от това ще излезе страхотен материал.

Дейзи бе права. Не само италианската, а и световната преса жадно погълна историята. Беше пикантна: принц, циганка, скандал, милиарди долари… Момичетата изложиха доказателствата си и предоставиха свои снимки, които бяха публикувани до тези на графиня Мозел.

— Може би ще се застреля — предположи Попи.

Роуз поклати глава.

— Колкото и да се перчи, той е страхливец. Няма да събере кураж.

Роберто Париджи бе тотално разобличен. Нае адвокати, но никой не му даде надежди. Висшето общество в Рим го отхвърли, а трите сестри бяха приветствани. Максимално се възползваха от това. Представяха се като графини Роуз, Дейзи и Попи и получаваха подобаващо уважение. Адвокатите на Роберто заплашиха с дела за клевета всички вестници, които ги наричаха с титлата им, но никой не се поддаде на натиск. Не успя да докаже, че обвиненията му са основателни, и целият свят разбра, че принцът ще свърши в затвора, а момичетата ще станат милиардерки. В сравнение с тази история интригите на фамилията Гучи изглеждаха безинтересни. Когато се разчу, бившите приятелки на Роберто нямаха търпение да споделят колко е слаб в леглото и какъв жесток егоманиак е.

Присъдата му бе подпечатана, когато се появи възрастна прислужница на Луиджи. Имаше медальон с кичур коса от Мозел и писмо, подписано от Луиджи, което го удостоверяваше. Трите сестри се подложиха на ДНК тест и пробите съвпаднаха. Роберто ди Париджи, който бе погребал три малки празни ковчега, бе арестуван за убийство. Но момичетата не коментираха това. Справедливостта възтържествува и вече не си заслужаваше да се занимават с него.