Луиз Бегшоу - Дяволът в теб

Попи потегли така рязко, че гумите изсвириха, но бяха в Италия и никой не забеляза.

— Знаете, че не можем да докажем нищо — каза Дейзи, когато сестра й взе остър завой с бясна скорост. — Ами ако ни се изсмее и каже, че сме луди?

— Ще измислим нещо — успокои я Попи. — Ако се наложи, Роуз отново ще позвъни на дон Салерни.

Дейзи примигна.

— Нима одобряваш насилието? Не искаме да прибягваме до насилие…

— Говори само от свое име — сопна се Попи.

— Почакайте — намеси се Роуз, за да предотврати кавга. — Няма нужда от това. Не бива да постъпваме като него, а и не искам да лежа в затвора или да се забъркам във вендета.

— Значи предлагаш да го оставим ненаказан? — недоверчиво попита Попи.

— Категорично не — отвърна Роуз. — Има и друг начин.

— Какъв по-точно? — полюбопитства Попи, докато фучаха по магистралата.

— Да го съсипем — каза Роуз — и да го лишим от всичко, което му е скъпо. Няма да пролеем дори капка кръв.

— Струва си да чуем плана ти — отбеляза Попи.

— Надявам се да съм се представила добре, Роберто — замърка момичето.

Той се надигна и сатененият чаршаф се свлече по подпухналото му тяло, което бе в грозен контраст с младата й здрава плът с нежна кожа. Изгледа я намръщено и я накара да сведе поглед.

— Искам да кажа, принц Роберто — поправи се тя. Мразеше го, но трябваше да заслужи двете си хилядарки, а и искаше да запази безплатния си апартамент и личен шофьор.

— Така е по-добре — каза Роберто. Никога не позволяваше на тези уличници да се обръщат към него само по име. — Що се отнася до представянето ти, напоследък ставаш все по-безинтересна. Следващия път се постарай повече.

— Разбира се, принц Роберто — обеща момичето и наведе глава, за да прикрие яростта в очите си, докато събираше дрехите си. Бързо щеше да се облече и да си тръгне. Нямаше право да ползва банята в разкошния му хотелски апартамент. Роберто обичаше да се уединява след секс и самодоволно да си почива, и жените, които го обслужваха, се стараеха да не се бавят дълго.

Това бе един от многобройните му капризи.

След като манекенката си тръгна, Роберто Париджи дълго пуши от любимите си кубински пури. Поръча си чаша десертно вино и бисквити. Обожаваше този ритуал, който бе възприел, след като братовчед му Луиджи бе споделил, че го прилага. Чувствена наслада, следвана от удоволствието от добрите пури и вино. Това винаги му напомняше за най-сладката победа в живота му. За да се надсмее над братовчед си и вещицата, за която се бе оженил, след като бе изиграл съвършено ролята си на скърбящ роднина, се бе оттеглил и дълго бе пушил от неговите пури и пил от виното му.

Вкусът бе неповторим.

Днес, докато сръбваше от своето vino santo 23 23 Осветено вино (итал.). — Б.пр. , Роберто пропусна съобщението, оставено в апартамента му. Бе получено по факс от сеньор Гручи, който не го бе погледнал, защото не смееше да се намесва в плановете на шефа си. Роберто машинално се облече и напусна хотела. Шофьорът му го чакаше в лимузината, за да го откара обратно на „Виторио Емануеле“.

Нямаше представа, че го очаква нещо необичайно. За него бе ден като всички други.

Попи намери място за паркиране. Не бе законно, но щяха да платят глоба, както всеки шофьор в Рим. Това не бе проблем. Не ги интересуваше дори дали полицията ще откара колата им. Важното бе само да стигнат навреме до апартамента на Роберто.

Попи слезе и простена, когато раздвижи изтръпналите си крака. Застанаха пред сградата на номер осемдесет. Бе модерна и лъскава и се открояваше сред старинните къщи, църкви и дворци. Тя погледна сестрите си.

— Готови ли сте, момичета?

Дейзи подаде ръка на Попи, а после и на Роуз. Роуз усети, че очите й се премрежват от сълзи, които бликнаха, когато заговори.

— Знаете ли, за мен няма почти никакво значение какво ще правим с него. Защото най-сетне чувствам, че съм намерила сестрите си.

Дейзи се усмихна.

— И за мен. Все пак има значение, Роуз. Да дадем урок на това копеле.

— Но не разбирам — учтиво каза сеньор Гручи. Озадачено погледна трите жени. Определено бяха от типа, който Париджи харесваше: невероятно красиви, макар и малко по-възрастни от обичайните му компаньонки, с екзотичен чар. Очевидно тризначки. Е, бе напълно в стила на шефа му да потърси нещо повече от традиционните мъжки фантазии за близначки. Но нали Париджи трябваше да се прибере след сеанс с онази французойка?

Секретарят се поколеба. Предпазливостта му се сблъска с неизменния страх. Париджи не обичаше други мъже да се месят в отношенията му с проститутките. Само той имаше право да ги обижда или гони. На никого от персонала не бе позволено да се държи грубо с жена, преди Роберто да й се насити.