Луиз Бегшоу: Когато тя беше лоша

— Определено — отвърна Беки с нотка на гордост.

Марк никак не се зарадва, че тя няма да се прибере у дома.

— Съгласен съм — каза той.

— Не е вярно, нали?

— Не, не е. Връщай се тук. Липсваш ми.

— Няма ме само от пет минути.

— Тринайсет часа и дванайсет минути, ако трябва да сме по-точни. Какво правиш сега?

— Лежа в голямо легло с балдахин — отвърна Лита.

— Така в Америка наричате голямата спалня. С какво си облечена?

— С нищо — подразни го Лита.

Той изстена:

— Много обичаш да ме измъчваш.

Тя се усмихна. Направо усети как Марк отвърна на усмивката й от другия край на линията.

— Можеш цял ден да си мислиш как ще те възнаградя утре.

Той затвори, след като й изпрати въздушни целувки, и Лита се отпусна в леглото. Беше силно впечатлена. Очарованието на стария континент никога не бе я вълнувало особено, но дори и най-модерното момиче не можеше да не се впечатли от обстановката тук. Старинното легло от тъмен махагон, с тежки копринени завеси с източни мотиви, напълно си подхождаше с останалите мебели: кресло от слонова кост, изискано малко канапе, шезлонг и килимче, изтъкано от златисти и бледосини нишки. През дебелите стъкла на прозореца се виждаше идеално поддържана морава, голямо езеро и лабиринт от зеленина. Почувства се като Ан Болейн 13 13 Втората съпруга на Хенри VIII, екзекутирана по обвинение за прелюбодейство. — Б.р. в замъка Хамптънкорт.

На вратата се почука и влезе прислужница с униформа, която буташе количка за сервиране.

— Вечерята, госпожо — каза тя.

— Благодаря. — Лита порови из джобовете си за бакшиш и успя да намери банкнота от една лира.

— Благодаря, госпожо — зарадва се момичето и излезе.

Лита подуши лакомо въздуха и вдигна похлупака. Печен пълнен фазан, задушен спанак с лимон и печени картофи, салата със зелен грах, бутилка шампанско и парче шоколадово парфе, при вида на което й потекоха слюнки. Освен това имаше и сребърна каничка с кафе, с малко картонче до нея, на което пишеше „Безкофеиново“, и кутийка с шоколадови бонбони „Шарбонел и Уолкър“. Забеляза, че всички прибори са сребърни. Отряза парче от фазана. Беше крехко и много вкусно, вероятно от дива птица.

Остана очарована. Нищо чудно, че всички тези богаташи плащаха страшно скъпо, за да отседнат тук. Ако си богат и отегчен, това място бе сред най-добрите, където да пилееш богатството си.

Проблемът на Беки беше, че тя разчиташе на хорските приказки. Това я правеше уязвима за някого като Рупърт, всъщност за всеки, който би решил да пусне клевета по неин адрес…

Лита си наля шампанско в кристалната чаша. Усети познатата тръпка на възбуда.

В главата й почваше да се оформя идея.

Беки спа лошо, въпреки че Лоугън бе сложил ръка върху устните й, за да спре да говори притеснено за Рупърт, и бе проникнал в нея, карайки я да забрави всичко, докато я люби. Когато свършиха, тя се отпусна, както обикновено, а Лоугън заспа, прегърнал я с мускулестата си ръка. Но въпреки топлината на тялото му и сладостните усещания на скорошния оргазъм, Беки не можеше да заспи.

Когато Лоугън се намираше до нея, всичко й се струваше постижимо. А сега Рупърт отново се появяваше на сцената. Със сигурност беше той. И тя нямаше никаква представа какво да прави.

Измъкна се от леглото в шест часа, направи си кафе, загърна се добре в кашмирения си халат и излезе да се поразходи в розовата градина, сега пълна с ярки шипкови плодове, които внасяха колорит в хладното ранно утро. Разсеяно си помисли дали да не направи малко сироп от шипки. Гостите обичаха всички стари английски рецепти, например желето от киселици, което тя с удоволствие им поднасяше. Господи, колко красиво бе имението Феърфийлд! А сега, когато бе потънала в дългове заради другите два хотела, имаше опасност да изгуби къщата, да изгуби всичко.

Можеше да избира — да се оттегли, да се примири, да живее на издръжка на съпруга си или да защити честта си. Тя бе рискувала. А сега всичко ужасно се объркваше.

Отпи от кафето и се загледа в парата от горещата течност, която се смесваше с бялото облаче на дъха от устните й, докато стъпваше по замръзналата трева. Изпитваше страх, да, но и още нещо, по-дълбоко — изпитваше гняв.

Рупърт винаги щеше да се връща. Трябваше да намери начин да го унищожи. И да защити себе си от подобни неприятности. „Притежавам английска смелост и американска упоритост — помисли си Беки. — А това определено е достатъчно, за да се изправя срещу него.“