Но все едно. Рупърт искаше да се срещнат тук, а точно сега огромното и крехко его на Рупърт трябваше да бъде умилостивено. Беше близо до публично оповестяване на тайния си план. Пийт вече бе спечелил огромна премия от борда на „Дохъни“ заради връщането на договора с „Коста Рика“. Всичко вървеше по график. С надвисналите съдебни дела и интереса на пресата към фирмата по-благоразумните клиенти щяха да бягат от „Ню Уейв“ като от чума. Лично той пет пари не даваше за Беки, но пресата тук можеше и да прояви интерес, а това би помогнало на Бесъл да унищожи Лита.
— Негова светлост вече е тук, сър. Ще ви заведа при него.
Салонният управител поведе Бесъл покрай редицата маси към дъното на залата. Обикновено той би се засегнал от подобно място, но вече знаеше, че англичаните не държат масите им да се виждат добре. Всъщност те явно предпочитаха дискретността. Все едно за Рупърт Ланкастър повече нямаше да има никаква дискретност.
Забеляза, че Рупърт вече си е поръчал голямо мартини. „Този тип е на път да се превърне в истински пияница“, помисли си с неодобрение Пийт. Пък и прекалено много обичаше белия прах. Само му дай лъжичка и е готов да погълне цялото шишенце. Предната нощ бяха ходили в популярния нощен клуб „Трампс“ и Рупърт се бе държал доста неприлично — гълташе наркотици като обезумял, прегърнал две обикновени проститутки с големи гърди… все още тийнейджърки.
— Здрасти, Пийт! — поздрави го Рупърт, без да става от мястото си.
— Здрасти. — Пийт седна. — Умирам от глад.
— Наистина ли? Аз май не мога и една салата да хапна — забърбори Рупърт.
„Разбира се, че не можеш, наркоман такъв. Ти си на диета с колумбийски прах“, помисли си Бесъл.
— Мисля да опитам рибената чорба. А сега, колкото и да е досадно, се налага да поговорим делово.
— Гостите й отменят резервациите си — каза Рупърт. — Има много разходи. — Той дори потри доволно ръце.
— Уредил съм още едно интервю с Дорийн Евънс, както и с Фелисити Менърс и Ричард Фарингдън. Последните двама пишат за „Дейли Мейл“ и за „Експрес“. Интересуват се от романтичната страна на историята, от твоята гледна точка. Галантният английски лорд, пропъден от старото семейно гнездо от една амбициозна американка — не успя да сдържи подигравката си Бесъл. За щастие Рупърт не следеше внимателно думите му. — А после друга американка открадва компанията му — собствената му годеница, която го предава.
Лордът насреща му закима.
— А Беки открадна и плановете ми за хотелския бизнес.
Бесъл се ухили. Поне следеше мисълта му. Снижи гласа си:
— Да. Изпратил съм някои документи в хотелската ти стая. Изглеждат съвсем истински. Намерихме един тип в Бруклин, който може да фалшифицира пощенски марки. Изглежда така, сякаш още преди години си регистрирал и двата бизнес плана. След интервютата ще заведем дело в съда. После ще свикаме пресконференция, за да го обявим публично. Пийт се ухили широко. — Каквото и да стане в съда, с бизнеса им ще е свършено. Никой от клиентите не иска да се забърква в скандал. Но запомни, че днес трябва да изглеждаш като човек с разбито сърце. Не отмъстителен. А по-скоро огорчен.
Рупърт погледна презрително дребния човек пред себе си. В косата му имаше гел. Приличаше на шаман, който се опитва да продаде змийска отрова като лек.
— Мисля, че мога да се справя — заяви той.
Лита пристигна във Феърфийлд в осем вечерта. Беше прекарала деня в офиса си, опитвайки се да излъчва пълно спокойствие и дори не се бе обадила на шефовете на „Коста“. Каза на всички, освен на Хари, че това е нещо очаквано и не бива да се тревожат. Но вътрешно кипеше.
Безпочвените обвинения на Беки Ланкастър и категоричното й отричане — дали можеше да й се вярва? Или бяха само хитър план, за да предотвратят отмъщението й?
Реши да иде до Феърфийлд, за да разбере. Взе личната си кола. Дългата алея и изправените на задни крака лъвове върху колоните на входната врата бе всичко, което помнеше от посещението си преди години. Беше студена нощ с ярки звезди. Наложи се да натисне рязко спирачки, когато от горичката край пътя изскочи сърна и големите й ужасени очи блеснаха под светлината на фаровете.
Лоугън чу звука от гумите по чакълената алея.
— Пристигна — каза той. Сложи ръка на рамото на Беки и силните му пръсти погалиха гладката й кожа. Усещаше как е застанал покровителствено зад нея, как тялото му се напрегна, за да я защити от опасността. — Искаш ли да остана?
Читать дальше