Луиз Бегшоу: Когато тя беше лоша

— Не, освен ако не е дошла с телохранител. — Тя му се усмихна леко, макар стомахът й да се преобръщаше. — Ще се оправя. Трябва да разбера какви са отношенията ми с тази жена.

— Нека поне да я посрещна. — Лоугън се ухили. — Любопитен съм.

На вратата се позвъни. И двамата скочиха от местата си, но той бе по-бърз.

На входа стоеше млада жена, приблизително на възрастта на Беки и доста по-ниска от нея. Изглеждаше закръглена, с фигура като пясъчен часовник, облечена в бежови кожени панталони с ресни и кашмирен пуловер в същия цвят, криещ разкошните й гърди. Носеше ботуши на висок ток, които я правеха почти толкова висока, колкото и Беки, а тъмната й коса се спускаше свободно по раменете — блестяща, с леко подвити краища. Имаше тъмни живи очи, кожа с цвят на кафе с мляко и силен грим. Погледът на Лоугън забеляза плътния слой спирала, блясъка за устни и ружа по страните й.

— Аз съм…

— Да, знам. — Той се взря студено в очите й. Тя отвърна на погледа му също толкова решително. — Жена ми ви очаква в кабинета си.

— Благодаря — каза Лита и мина покрай него. — Знам пътя.

Лоугън се възхити на дупето й, когато му обърна гръб. Тя изглеждаше съвсем различна от жена му — бляскава, модерна, нахакана, властна. Носеше силен грим и прилепнали по тялото дрехи. Изглеждаше добре, но просто не беше негов тип. Лоугън си представи нежните и деликатни гърди на Беки с розови връхчета, настръхнали и набъбнали… Усети възбудата в слабините си и бързо се оттегли нагоре по стълбите. Не биваше да сравнява Беки с други жени, поне не и докато наоколо имаше хора. Желаеше я веднага. Трябваше да си вземе студен душ.

Той не се притесняваше като Лита. Тя приличаше на дива котка, но и жена му бе същата, ако човек надникнеше под повърхността. Беки можеше да се справи. Може би Лита трябваше да дойде с подкрепления.

Беки седеше в любимото си чернено кожено кресло с папка на коленете и се преструваше, че чете. Спокойно вдигна очи, когато Лита Корнън нахлу вътре и решително затвори вратата зад гърба си.

— Седни — предложи Беки.

Лита остана права и огледа стаята.

— Виждам, че мястото не се е променило особено.

— Не и в тази част от къщата. — Проклета да съм, ако стана заради нея, мислеше си Беки. — Стаите ни за гости имат самостоятелни бани, но те са дискретно направени.

— Дискретност. — Лита саркастично повтори думата. — Напоследък не се радваме много на това качество, нали така?

— Очевидно. — Беки си наложи да остане седнала. — Три поредни седмици получавам отмяна на резервации. Всеки гост плаща по десет хиляди за една седмица. Цели групи отказаха да дойдат в последния момент. А разходите ми остават постоянни. Предполагам, разбираш какво означават постоянни разходи и по-малко приходи?

— Хмм, да видим. — Лита се намръщи, сякаш се опитваше да пресметне. — Май е същото, което се случва с „Ню Уейв“, когато договорите ми пропадат. Ланкастър, знам, че имаш връзки на Източния бряг, покрай роднините на майка си. Не ми казвай, че нямаш нищо общо със случая „Коста“.

— Кой е той? — неразбиращо попита Беки. — А сега се казвам Лоугън. Но повечето хора продължават да ме наричат Беки.

— Кой е той ли? Не става дума за човек. — Лита присви очи. — Сериозно ли се опитваш да ми кажеш, че не знаеш какво става с „Ню Уейв“? Че нямаш нищо общо?

— О, атаката е най-добрата защита — това ли е стратегията ти сега? — сопна й се в отговор Беки. — Сякаш не си изпратила лично ти някои от хората си в Съединените щати и в Европа да разпространяват гнусни клевети за „Ланкастър“?

— Не си прочела нищо в пресата, нали?

— Не, но съм сигурна, че разпространяваш слухове. Лично.

Лита я погледна с недоумение.

— Аз ли, скъпа? Аз съм само едно момиче от Бронкс. Не общувам с хората от твоята класа по тенис кортовете. Не мога да понасям тези мекотели.

— А аз не знам кой, по дяволите, е Коста.

— Това е компания. — Лита се опита да разгадае изражението на русата жена. Не изглеждаше да лъже, но пък може би беше просто страшно добра актриса. — „Кафе Коста“.

— Все едно. Това няма нищо общо с мен. — Беки започна да става нетърпелива. — Интересува ме само „Ланкастър“. Работих толкова усилено, за да възстановя компанията, и сега няма да гледам как всичко потъва, защото ти…

— Не съм направила нищо. — Лита го заяви толкова категорично, че Беки й повярва. — Нищо. Единствено се опитвам да си спечеля клиенти. Нека предположим само за миг, че и ти не си сторила нищо.

— Добре — съгласи се предпазливо Беки. — В такъв случай виждам две възможности. Едната е всичко да е чисто съвпадение. Другата…