Джудит Макнот: Сега и завинаги

Англия, 1815

— А! Ето те и теб, Джейсън — възкликна чернокосата красавица, виждайки отражението на съпруга си в огледалото над тоалетната масичка. Той се приближи и очите й за миг се спряха на високото му снажно тяло. След това кутиите за бижута пред лейди Мелиса Филдинг отново привлякоха вниманието й. Ръката й нервно потръпна и сияйна усмивка озари лицето й. Тя взе прекрасно диамантено колие и го вдигна към съпруга си:

— Ще ми помогнеш ли да го сложа?

Лицето на Джейсън Филдинг се изкриви от неприязън. Той погледна блестящите огърлици от великолепни рубини и смарагди, които вече украсяваха гърдите й, пристегнати в дълбоко изрязания корсаж на роклята.

— Демонстрацията ти на плът и бижута не е ли малко пошла за жена, която иска да изглежда като дама от висшето общество?

— Ти пък какво разбираш от пошлост? — надменно отвърна Мелиса. — Тази рокля е последният вик на модата. — Високомерно вдигна глава и добави: — Барон Лакроа много я харесва. Той изрично ме помоли да бъда с нея на бала.

— Не се съмнявам, че не иска да си губи времето с твърде много копчета, когато започне да я сваля — саркастично отвърна съпругът й.

— Именно. Той е французин… и не е търпелив.

— И за съжаление е разорен.

— Смята, че съм красива — надменно отвърна Мелиса. Гласът й потрепери от сдържана ненавист.

— Прав е. — Язвителният му поглед се спря на хубавото й лице с алабастрова кожа, леко дръпнатите й зелени очи и плътните червени устни. След това се спусна по чувствените гърди, които подканващо се надигаха над дълбоко изрязаното деколте на пурпурната й кадифена рокля. — Ти си красива, аморална, алчна… кучка.

Той се обърна, направи крачка към вратата, спря и студено изрече:

— Преди да тръгнеш, иди да пожелаеш лека нощ на сина ни. Джейми е твърде малък. Не разбира каква мръсница си и му липсваш, когато те няма. Аз заминавам за Шотландия.

— Джейми! — злостно процеди Мелиса. — Само той те интересува…

Без да си прави труда да отрича, Джейсън продължи към вратата, а гневът на лейди Филдинг избухна:

— Когато се върнеш от Шотландия, няма да съм тук!

— Добре — отвърна съпругът й, без да се обръща.

— Негодник! — просъска Мелиса. Гласът й трепереше от едва сдържана ярост. — Ще кажа на всички какъв си в действителност и след това ще те напусна. Никога няма да се върна. Никога!

Сложил ръка на дръжката на вратата, Джейсън се обърна и я изгледа с презрение.

— Ще се върнеш — подигравателно отвърна той. — Ще се върнеш в мига, в който останеш без пари.

Вратата се затвори зад него.

— Никога няма да се върна, Джейсън — изрече Мелиса в празната стая, — защото никога няма да остана без пари. Ти ще ми даваш винаги когато поискам…

— Добър вечер, милорд — напрегнато поздрави икономът.

— Весела Коледа, Нортръп — механично отвърна Джейсън, изтупа снега от ботушите си и подаде мокрия плащ на слугата. Припомни си последната сцена с Мелиса, разиграла се преди две седмици. — Пътуването ми се удължи с един ден заради времето. Синът ми легна ли си вече? Икономът замръзна на мястото си.

— Джейсън… — Набит мъж на средна възраст със загорялото лице на моряк застана на прага на салона, който се намираше до мраморното фоайе, и махна на Филдинг да отиде при него.

— Какво правиш тук, Майк? — изненада се Джейсън.

— Джейсън — с напрегнат глас повтори Майк Фаръл. — Мелиса замина. Двамата с Лакроа отплаваха за Барбадос веднага след като ти тръгна за Шотландия. — Той спря, но тъй като Джейсън не реагира, Майк с усилие си пое дъх и добави: — Взеха Джейми със себе си.

Очите на Джейсън Филдинг яростно заблестяха, когато изрече:

— Сега вече ще я убия! Ще я намеря и ще я убия…

— Късно е — спря го дрезгавият глас на Майк. — Мелиса е мъртва. Корабът им е потънал. Попаднал в буря три дни след отплаването си от Англия. — Фаръл откъсна поглед от мъчителната болка, която се изписа на лицето на Филдинг, и глухо добави: — Няма оцелели.

Джейсън отиде до масичката във фоайето, взе кристалната гарафа с уиски, наля в една чаша от кехлибарената течност и я изля в гърлото си на един дъх. След това отново напълни чашата и невиждащо се взря пред себе си.

— Оставила ти е това. — Майк Фаръл му подаде две писма със счупени печати. Джейсън дори не понечи да ги вземе и той внимателно обясни: — Аз вече ги прочетох. Едното е писмо за откуп, адресирано до теб. Мелиса го е оставила в спалнята ти.